"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
"Хуморът на Чичо Стоян е ласкав, добронамерен - играта може да се превърне в плач, но той никога не е дълготраен, защото лошото настроение в детството е само миг. Стиховете на Чичо Стоян покоряват с щедростта на настроението, е естествено предадения свят на детските игри, с песенния стих. Издавани многократно в отделни книжки, стихотворенията на Чичо Стоян за малките са от най-ценните достижения на детската ни поезия. Те са били пример и за следващите поколения български писатели със своята непринуденост, с искреността си, с обичта, която Чичо Стоян е вложил в тях. Този даровит и сърдечен човек и поет е оставил ... |
|
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
|
|
"Това го видях в дебютантски филм — найлонов плик се понесе над паважа, изду се от вятъра и се отдаде на полета, като танцуваше своето фламенко пред будката, пред прозорците на болницата "Майка Тереза", сякаш това бе душа, сияеща мъглявина, която се е присъединила към проекта на храм, към разпит на политзатворник към чиния, паднала от ръцете и търкулната на земята. Прилошава ми чак, душа, когато гледам как по белите камъни се премяташ към сърцето, винаги към сърцето."Дана Подрацка ... |
|
|
В началото на ноември Питър пристигнал от Лондон в България, за да опознае страната. Срещнал се с Павлина, с която се познавали от Англия, и нейната приятелка - Христина. Тримата решили да посетят Крушунските водопади. На следващия ден групата пристигнала в с. Крушуна и тръгнала нагоре по екопътеката. Времето било слънчево и топло за сезона. Вървели бавно и се наслаждавали на природата. Преминавайки през един от мостовете по екопътеката, в подножието на скалата, която се издигала над моста, Христина видяла как пада струйка пръст, но решила, че това е част от атракцията. И през ум не ѝ минало, че става въпрос за ... |
|
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
|
Подбор и превод Кирил Кадийски. ... Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците "Оди" и "Любовни стихове", вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, ѝ е отдал своите предпочитания. Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на ... |
|
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач ...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
