Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
|
"Мария Иванова наблюдава как крайбрежните птици разкъсват старото ѝ тяло. От този момент нататък тя започва нов живот с около 20-годишото си тяло. Водена от изпитанието на Мала, Мария отслужва своите преходни години и получава шанс за нов живот. И като се проваля (в разгара на една шеметна политическа кариера), новото тяло бързо се срива с пълното пустошение на старостта. В своите нови творчески търсения Петър Денчев разгръща едно интригуващо съвременно моралите. Това е изключително тежък, труден за провеждане опит да се вгледаме в същността на съвременното, на нашия живот тук и сега, със следите от ... |
|
|
Какво е щастието, попита наскоро един интернет потребител. И си отговори: да лежиш по корем до любимия човек и той да ти чете на глас от Тон Телехен. Писма до всеки и до всички показва нагледно защо това е така. Както подсказва заглавието, това е книга от писма - старомодни писма на хартия, поставени в плик. Обикновени? Ни най малко. Нали става въпрос за вселената на Телехен, в която всеки обитател на гората има свой неподражаем характер, също като в Мечо Пух или други любими детски класики. Катерицата, мравката, слонът, щурецът, мечокът и други са наистина мили и достъпни за разбиране и от най-малките читатели. И все ... |
|
|
Колекция "Вечни български книги". ... Елин Пелин (1877-1949) е сред най-любимите писатели на нашия народ - истински майстор на късия разказ и "художник на българското село". Хората заемат централно място в творчеството му - не силните на деня и не онези, които чертаят хода на историята, а народът, обикновените селяни и граждани, простосмъртните мъже и жени, които с честния си труд обезпечават просперитета на нацията. Произведенията на Елин Пелин са кратки и характерни, изобилстват от запомнящи се образи и случки, преливат от цялата гама емоции, които съпътстват живота ни, и редуват в един омаен ... |
|
|
В една въображаема страна се подготвя закон за защита на чистотата на човешкия род. Изкуството е излишно, дори пагубно. Всичко духовно е под възбрана. За индивидуалистите изборът е между лудницата и затвора. Които гледат отвъд материалното, ще бъдат преследвани и насилствено подлагани на "лечение" - за тяхно собствено добро, защото мислите и емоциите увреждат здравето. И в този мрачен свят една светла любов, между художничка и поет, търси спасение. Иван Минчев е роден и живее в Нова Загора. Учил е богословие в СУ "Климент Охридски" и философия в университета "Урбаниана" в Рим. Пише поезия и ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
"Със злото ли се беше срещнал най-накрая? Никога не беше вярвал в злото като сила сама по себе си - няма зло, твърдеше той, има само злодеяния. Но дали не бъркаше?"Свещеникът Том Лолес е убит по особено жесток начин в потъналия в сняг Болиглас Хаус, имението на обедняващи аристократи протестанти. Случаят е възложен на детектив Страфорд. По време на убийството в къщата присъстват петима души и нито един от тях няма алиби. А всеки от тях може да има мотив. Разследването е сложно, но е затруднено и от информационното затъмнение, наложено от архиепископа. Джон Банвил (1945) е ирландски писател, носител на ... |
|
|
"Книгата "Пурпурно сияние" е своеобразно, модерно като похват сказание за съвременния живот, драмата и болките на мислещия човек, както и за Пътя към себепознанието чрез силата на любовта. Една древна мъдрост гласи: "Учителят идва едва когато ученикът е готов", т.е. разбирането на тайните следва усилието, което човек полага в своя житейски път. Овладяването на знанието е дълъг и дълбоко личностен процес. С всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и е въпрос на време, докато достигнем прозрението. Истината винаги е налице, но Пътят към нея се изминава индивидуално от всеки ... |
|
|
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон , смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. и успява да ни убеди, че "всичкото и нищото не се различават едно от друго". На пръв поглед животът на ... |
|
|
"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
|
Райнер Мария Рилке (1875-1926) е един от най-големите поети в немскоезичната литература. Автор е и на разкази, на един роман и на много текстове за изкуството и културата. Превеждал е поезия и проза преди всичко от френски. Неговата кореспонденция обхваща важна част от литературното му творчество. В своята младост Рилке пише и няколко драми, които днес са почти напълно забравени. "Умрели, наслаждавайки се на щастието! Каква красота само има в това! Вярваш ли, че и други са го преживели вече? По този начин човек би могъл да има много животи. Разбираш ли?... Това би било изкуството на модерния човек. Или задачата. Да ... |
