Академия за китове

Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие.

"За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и висока ограда (само богаташите живееха в такива), където паркираха своето малко камионче преди удара..."

Виолета Златарева е родена в град Велинград, където още от малка печели различни литературни конкурси. Нейни текстове са поместени на страниците на сборници, вестници и списания. Интересите ѝ са разностранни и се простират и в други сфери на изкуството. Пише поезия и проза. Рисува, анимира и въобще създава с ръцете си от нищо - нещо. Обича да фантазира и да си бъбри с приятели. Те са нейното вдъхновение. Дебютната ѝ книга събира 13 живи разказа за смели, уплашени, ранени, болни, тъжни...

"Шепа пръст

Откакто пропълзя и започна да различава и други обекти освен майчината си гръд, Антон разви пристрастеност към шкафове. Всякакви по размер и форма чекмеджета караха зениците му да се разширяват, учестяваха пулса му и привличаха мъничките му ръчички като магнит. В скромния апартамент, където предимно преминаха първите няколко години от живота му, той по-често спеше свит в раклата или гардероба, отколкото в безвкусно зеленото детско креватче.

Родителите му, изправени пред категоричния му отказ да се държи като нормално човешко същество, се предадоха и спряха да заключват малките и по-големи вратички, криещи зад себе си така желаните от сина им "мистерии" (иначе казано - битови джаджи, прахосъбирачки и т.н., и т.н. по реда им) някъде след като той навърши седем.

Четири години по-късно иначе хилавото му телосложение вече не се побираше в нито едно отделение на всевъзможните архаични секции. Затова Тони се захвана да си построи сам шкаф, който да му е по мярка."
Из книгата

Родена сред зеленината на Родопите, Виолета Златарева израства далеч от шума на големите градове. Може би затова винаги са я вълнували дълбоките страхове на малките хора. Автор е на сборника с разкази Академия за китове - проект, в който няма нито един кит, но много самота, и на поетичната книга Регистър злополуки - каталог на всичко счупено, което продължава да обича.

АРС
София, 1000
ул. Стефан Караджа № 22
arsmedia.editor@gmail.com