На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
В брой 4 за 2020 година на най-авторитетното списание за литература ще прочетете: "Животът на Джузепе Балзамо" - роман от Михаил Кузмин; "Бележките под линия" - пиеса от Мирела Иванова; разкази от Джордж Сондърс, Дон ДеЛило, Антъни Виасна Со, Алмудена Грандес, Калин Терзийски , Антония Апостолова; поезия от Луиз Глик, Иван Гранитски , Матей Вишниек , Николай П. Бойков; рубриките "Критически хроники" и "Ателие". В рубриката "Ателие" гостува Николай Иванов. ... |
|
|
Двуезично издание - на български и френски език. Съставител: Добрина Маринова. ... Антология "Поетични перли" е билингва със стихове на съвременни бургаски поети от края на XX и началото на XXI век, представени на български и френски език. Съставителят и преводач Добрина Маринова превежда свои любими поети, за да ги представи на читателите във Франция. Художникът на картината от корицата на книгата - Йордан Петров, участва в изданието и с поетични творби. С антологията се разширяват границите на бургаската и българската литература и се отварят възможности за творческо споделяне със света. ... |
|
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
"Книгата "Реторика и пъблик рилейшънс" е успешен опит да се създаде модел, който систематизирано представя основни дейности и се прилага към различни ситуации. Идейният акцент е авторското виждане как се прави цялостен реторически анализ, "стъпка по стъпка", при прилагането на основни реторически знания. Предложен е авторски прочит на основополагащи идеи, принципи, понятия в реториката и ПР. Важно достойнство на книгата представлява анализът на проблеми, свързани с реториката и ПР." проф. дфн Мариета Ботева - Великотърновски университет "Познавателната стойност на книгата се обуславя от ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
|
|
Божана вече е известна като Малката Божана и като Малката Голяма Божана в любимата на децата едноименна поредица. Често я разпознават по улиците и ѝ искат автограф, а тя раздава автографите си с удоволствие, тъй като вземаше участие, т.е. помагаше на баба си Божана Апостолова , докато пишеше поредиците. "Русалката, паячето Ричи и аз - Божана" е първата книжка, която Божана сама си измисли и сама написа, за да получи така желаната от нея визитка, на която да пише "писател". Е, вярно е, че баба Б. ѝ помагаше от време на време, после редактира текста така, че да стигне до децата и ги ... |
|
|
"Днес не ми се излиза е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда Узунколева проследява интензивния вътрешен монолог на трима герои, оголени до най-човешкото си състояние - това между живота и смъртта. Техните истории ни припомнят, че истинското живеене е за фанатиците, за способните да изживяват по хиляда живота на ден. Това е възторжен трибют именно към тях - хората извън кутията. Тези, които макар и да прекосяват куп чужди съдби, остават самодостатъчни. Които свирят на една-единствена струна, но го правят гениално. Затова и ... |
|
|
"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време". С това слагам край на писането на поезия - макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове - ... |
|
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
