Мишо си мисли, че светът се върти около него. Иска да става на неговото, иска да е първи, иска всеки да го слуша! Един ден Мишо дори решава, че може да е цар! Но пътят към короната е по-труден от очакваното и с всяка крачка Мишо научава, че това, от което има нужда, е не кралство, a промяна."Аз съм баща и психолог и много хорa мислят, че това е причината да започна да пиша детски книги. Истината е, че аз съм мързелив психолог. Дълбоко вярвам, че колкото по-рано хората се научат да осмислят вътрешния си свят и случващото се около тях, толкова по-лесна ще е работата за такива като мен. Да не говорим, че и всички ще ... |
|
|
"Да си спомня някой име на велик пълководец, живял в тихи, безбурни времена?... Някой да е боготворил Айнщайн в годините на скромната му младост? А моят успех на командир е в това - да не създам нищо... ...Колкото по-съвършени ставаме, толкова по-съвършено ще се превърнем в съвършена ръжда... Реципрочно..." Генчо Стоев ... |
|
|
Има пътувания, които могат да бъдат много страшни. Затова е добре да ги правим в компанията на вкусни сандвичи и добър приятел. Ta дори и този приятел да е Сократ - досадния бухал с вечните му въпроси, които само ти пречат да се ядосаш или да се уплашиш едно хубаво. А той дори не е истински. Май... Това е историята на едно пътуване. Пътуване през гнева, страха, тъгата, срама и гордостта. През желанието да накажеш другите, и през ужаса, че те може би са те изоставили нарочно. Едно пътуване към вкъщи. И към порастването. Последвайте Кака в това приключение. С нея никога не е скучно! Художник: Мелина-Елина Бондокова. ... |
|
|
Истинската красота е отвътре! Светът на прочута манекенка се срива за един миг и животът ѝ поема в неочаквана посока. Вероник Винсент е звезда. На двадесет и две години тя е една от най-търсените манекенки в света на модата. И въпреки че е на върха в кариерата си, Вероник не се блазни от бляскавия живот на професията си и предпочита компанията на най-близките си. Но един жесток терористичен атентат на летището в Брюксел променя живота ѝ завинаги. Тежко ранена, Вероник се озовава съвсем сама в болница, където научава съкрушителната новина, че взривът е убил двамата най-близки за нея хора. Налага ѝ се ... |
|
|
"Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото. Рошкев обаче се опитва (и го ... |
|
|
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! ... Детството на Зоуи Морган е белязано от трагично заболяване на сестричката ѝ. Това оставя у нея незаличим спомен. След години Зоуи започва работа в приют за малтретирани деца и грижата за тези неоправдани същества се превръща в смисъл на живота ѝ. Там среща Остин Робъртс, в когото се влюбва. Остин и Зоуи се радват на щастлив семеен живот, украсен от дългоочакваното им дете Джейми. Но съвсем скоро старите травми започват да диктуват поведението ѝ. Тя е въвлечена в лабиринт от ужасяващи събития. Призраците от миналото ѝ я ... |
|
|
Какво се случва, когато четири много различни млади жени се съберат под един покрив? ... Четири сестри, всяка от които гради професионалната си кариера в различните краища на света, се събират заедно, за да се потопят в уюта на къщата от кафяв пясъчник в Ню Йорк, да бъдат опора една на друга и на сломения си баща и да се опитат да съберат разбитите късчета на живота си, докато една от тях се опитва да излекува болното си тяло и наранената си душа. Така спонтанно започва нова глава в техния живот в шумната и оживена къща, която много скоро се изпълва със своеволни кучета, смях, сълзи, приятели, мъже и онази открита и ... |
|
|
"Тя отклони поглед, не знаеше какво да каже. Нищо не можеше да му обещае. Собственият ѝ живот все още беше премного объркан. Щом като Стивън не я искаше със собственото им дете, положително нямаше да я иска и никой друг, убедена бе в това." Из книгата Адриан е млада, красива и преуспяваща. И семейният ѝ живот изглежда безоблачен. Но внезапно всичко рухва... До деня, в който тя намира истинското щастие. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
Илюстратор: Матея Аркова. ... История за това, как подаването на лапа е начинът да живеем в един по-добър свят. По забавен и деликатен начин книжката говори за една трудна тема - интригите и омразата. В спокойния свят на животните се разнесе една интригуваща новина, която за кратко разбуни духовете и ги разсея от работата по зимните приготовления. Първо един, после втори, накрая много животни заразказваха, че в гората се е появил продавач на омраза. ... |
|
|
Смелост и вярност, кураж и приятелство под разкъсваното от войната небе на Англия. Годината е 1941. Опустошителната атака над Пърл Харбър погубва живота на много хора. Приятелките Одри и Лизи са съкрушени от загубата на човек, когото силно обичат. Двете талантливи момичета тъкмо са завършили сестринското училище и чувстват, че призванието им е да помагат на хората. Затова след скръбта идва решимостта им да помогнат с каквото могат, като се запишат като медицински сестри във военновъздушните сили. Изпращат ги да служат в Англия в отряд, който лети на опасни мисии до фронта, за да евакуира тежко ранени войници. Одри и ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
