"Музиката гърмеше силно, пулсираше, докато петдесет зашеметяващо красиви манекенки вървяха енергично по бялата сатенена пътека, опъната между безукорно подредените редици от столове. Многобройни огледала отразяваха момичетата, които участваха в ревюто на Шанел за Седмицата на модата в Париж през март 2016 година. Образите на бързо движещите се манекенки се смесваха с тези на зрителите и фотографите улавяха всеки момент, всяко момиче, всяко лице в публиката, за да покажат есенната колекция.
Вероник Винсент откри ревюто в рубинено палто и накрая беше последната, в разголена рокля от черно кадифе с шлейф, която разкриваше голяма част от гърдите ѝ. Вероник беше висока и слаба, но не така мършава като някои от другите момичета. Много от тях изглеждаха страшно кльощави, със строги изражения, безукорен грим и прически. Атмосферата пулсираше от възбуда. Вероник се усмихваше едва забележимо докато минаваше плавно покрай фотографите. Познаваха я добре. Тя беше звездата на всяко ревю през последните четири години.
Вероник започна работа като манекенка на осемнайсет години. Имаше красива тъмнокестенява коса, но оставяше да я боядисат във всеки цвят, който искаха. Беше известна с това, че с нея се работеше лесно, и на двайсет и две вече бе безкомпромисна професионалистка. Някои от момичетата бяха едва на петнайсет години, в края на тийнейджърството, както беше и самата тя, когато започна. Вероник имаше големи зелени очи и пленителна усмивка. Карл Лагерфелд, прочутият дизайнер на Шанел, я хвана за ръка, когато излезе да се поклони на публиката в края на ревюто. Вероник беше любимката му, а ревюто на Шанел бе нейното пристрастие. Беше безукорно, като самата нея.
Тя участваше в две-три ревюта на ден по време на Седмицата на модата и последният месец беше много натоварен. Седмицата на модата започваше в Ню Йорк с американските дизайнери, после се преместваше в Лондон за няколко дни, за да покаже творбите на английските дизайнери. След Лондон светът на модата отиваше в Милано и приключваше в Париж с десетдневни ревюта. Прочутите манекенки бяха с невероятно сгъстен график. Вероник имаше същото тежко разписание и през септември, когато модните къщи във всяка от четирите страни излагаха пролетните си колекции. Други, по-неизвестни дизайнери правеха презентации, в които показваха тоалетите си без модно шоу. Ревютата бяха огромни продукции. Струваха милиони и декорът бе почти толкова скъп и впечатляващ като дрехите. Ревютата на „Шанел“ бяха прочути с най-засуканите си сценични украси, проектирани от Питър Марино, който седеше в публиката и наблюдаваше спектакъла, издокаран от глава до пети в черна кожа.
Ревютата бяха страхотно представление от началото до края. В публиката присъстваха редактори на списания, бляскави кинозвезди от целия свят, съпруги на високопоставени политици, интересни личности от модния свят. Ревютата на висша мода, които бяха още по-елитни, се провеждаха през януари и юли. Вероник беше звездата и в тях. През последните четири години тя се появяваше редовно на кориците на най-известните модни списания. Работата не беше лека и изискваше издръжливост и усилен труд. Вероник често оставаше на проби до късно през нощта преди ревюто, защото взискателните дизайнери държаха всеки тоалет да приляга идеално. Зад кулисите цареше страхотна суматоха преди всяко ревю. Сценичните мениджъри от дизайнерските ателиета надзираваха всяка подробност, гардеробиери събличаха и обличаха манекенките за секунди и ги украсяваха с нови бижута и аксесоари. Само косите и гримът им си оставаха същите.
Вероник вършеше всичко с лекота. След години на една и съща рутина, вече нямаше нищо ново за нея. През останалата част от годината тя постоянно пътуваше за снимки по целия свят и беше работила с най-известните фотографи. Харесваха я и тя се бе хвърлила в кариерата с цялото си сърце, тъй като знаеше, че нямаше да е на върха завинаги. Един ден всичко това щеше да приключи. Беше заработила добри пари, които бе поверила на майка си, тъй като тя имаше бизнес нюх и инвестираше мъдро. Вероник напълно ѝ се доверяваше. Майка ѝ, Мари-Елен Винсент, беше адвокатка и двете бяха много близки. Често младите момичета от Източна Европа пристигаха в Париж без никаква подкрепа и защита, за да търсят слава, работеха колкото се можеше по-дълго и се надяваха да се омъжат за човек, който да ги издържа. Мъжете, които преследваха манекенки, бяха особена порода, пристрастени към красотата и копнеещи да държат под ръка младо момиче. Някои от тях бяха изключително щедри, други - не толкова. Използваха момичетата като аксесоари, за да обогатят имиджа си. Много от момичетата с преуспяваща кариера се захващаха с наркотици, но Вероник никога не беше взимала дрога.
Красотата ѝ зашеметяваше хората още откакто беше почти дете, на тринайсет години. Мъжете по улицата я зяпаха вторачено, някои дори се опитваха да я свалят. Тя обаче бе добре възпитана от майка си и знаеше, че образованието бе по-важно от манекенството. През първите две години от кариерата си Вероник посещаваше класове в Сорбоната. Специализираше в история на изкуството и френска литература. Междувременно беше лице на известна козметична компания, а преди това - на прочут парфюм. Бижутерските фирми се бореха да я наемат за рекламите си, а вече от година тя беше и модел на една от най-известните авиокомпании. Никога не ѝ липсваха ангажименти и не ѝ оставаше много свободно време. Вероник беше част от индустрия, в която тя беше стоката, която продава."
Из книгата
