Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
"Тази книга няма да ви научи как да останете ненаранени, а как да не пропилеете живота си. Някои от нас ще умрат в служба на Христос. Това не е трагедия. Да цениш живота си повече от Христос е трагедия. Знайте, че ще се моля за вас без значение дали сте студент, който мечтае за големи достижения в живота си или сте пенсионер, който се надява да не пропилее последните години от живота си... Засега, благодаря на Бог за вас. Радостта ми расте с всяка душа, която търси Божията слава в лицето на Исус Христос. Помнете, Бог ви е дал само един-единствен живот - не го пропилявайте." Джон Пайпър ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... "Поместените тук статии са писани в различни времена, по разни поводи и най-често по настояване на редактора на "Златорог" за страниците на списанието. Макар да носят следите на времето си, те продължават да са близки до интересите ни и днес и аз ги събрах тук. заедно, за да ги направя по-достъпни за читателя. Трудно ми беше да намеря едно заглавие, което да обединява еднакво всички теми. И все пак, ако си послужих със заглавието на една от статиите, това не е случайно: "Пред извора на живота" - ще рече пред извора на първичните ... |
|
"От 15 януари до 1 февруари 2011 г. бях поканен от Негово високопреосвещенство Никифор, митрополит на Централна Африка, да посетя Република Конго и да изследвам по какъв начин отдела на Външното мисионерство към нашата митрополия би могъл да подпомогне дейността на Православната църква в Конго. Паралелно с това имах възможността да преподавам литургика като гост професор в Богословския факултет на Православния университет в столицата Киншаса. Още преди да потегля на това далечно пътуване, бях решил да си водя всекидневно записки в личен дневник. Така и направих. По време на престоя ми в Конго научих, видях и чух ... |
|
Правителството на Иван Багрянов 1 юни - 1 септември 1944 г. ... "В тази книга са публикувани спомените на баща ми, Руси Стефанов Русев, за работата на кабинета на Иван Багрянов през деветдесетте дни от 1 юни до 1 септември 1944 г., на които той е поставил заглавието "90 дни завой". Тъй като тези три месеца са само един епизод от живота, обществената дейност и съдбата на моя баща, добавих всички данни, които можах да събера за него като виден деец на Земеделския съюз, както и за всичко, което се случи преди и след 9 септември 1944 г. с него и семейството ни, тъй като поколенията след тази дата ... |
|
Книгата представя живота на Габриел Гарсия Маркес , разказан с помощта на неговите приятели, роднини, фенове, опоненти, колеги, зевзеци, пияници и неколцина прилични човеци, съдържащ и уникални фотографии."Патерностро ни дава един изключителен портрет на Габо, богат на чиста информация, но и на най-добрия вид литературни клюки. Самота и Компания е изключителен като журналистическо произведение и е удоволствие за четене. Това е възможно най-близо до това да прекараш един ден със самия господар." Хуан Габриел Васкес, автор на The Sound of Things Falling (Звукът на падащите неща) "Всеки, който обича ... |
|
Надин дьо Ротшилд e родена на 18 април 1932 г. в Сен-Кантен, работнически квартал на Париж. Тя се гордее с произхода си: баща и е монтьор в завод. От детството си се отличава със своята непринуденост и чувство за хумор. Между 1952 и 1962 г. тя играе в поредица филми (под псевдонима Надин Талие). Оттогава поддържа връзки с някои звезди на френското и световното кино (за някои от тях разказва в книгата). През 1962 г. се омъжва за Барон Едмон дьо Ротшилд (1926-1997) и влиза в най-влиятелните международни политически и финансови среди. В книгата си "Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем" баронесата ... |
|
Книгата Стефан Данаилов. Игра на живот от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор, която се навършва на 9.12.2022."Игра на живот е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра. Игра на живот се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична изповед, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване. Спомените ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
Тринайсетте разказа в сборника на литовската писателка Дайна Ополскайте често започват с наблюдавани отблизо отношения в семейството. Тези между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри - понякога между близки млади приятели или любовници. Темите за предателството и дългогодишното чувство за вина са обследвани и обговорени с помощта на деликатен и изискан литературен език. Напускайки полетата на нормалността, сюжетът на разказите обикновено се измества към нещо необикновено, изникват неочаквани взаимовръзки и на читателя се предлага поглед от нова гледна точка. В мрежата от заплетени човешки взаимоотношения ... |
|
"Родена съм в село Скривен. Завърших гимназия в Ботевград, а след това полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница. Не ми позволиха да кандидатствам във висше училище, макар че имах желание. Бях 20-годишна, когато станах учителка. Преподавах български език и литература в средния курс почти четиридесет години. Професионалният ми път започна от селско училище в бившата Ботевградска околия, мина през централни столични училища - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕЦПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев", 7-мо "Георги Димитров" - и завърши в Националното експериментално ... |