А защо именно "Депеш Мод"? Авторът отговаря, че със същия успех заглавието би могло да бъде и "Пинк Флойд" Просто това е музиката на поколението от 90-те и наистина книгата трябва да се чете под съпровода на музиката на "Депеш". Романът "Депеш Мод" е образец на бунтарската, ъндърграунд литература. Това всъщност е книга за студентския живот през 90-те години в Харков, Украйна, за живота в общежитията, за приятелството, изградено на безусловната подкрепа, за взаимоотношенията, които се създават само и единствено по време на следването. Всеки, който е бил студент, знае какво се ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Един роман за оцеляването. Не толкова физическо, по-скоро емоционално, личностно, психично. Истории, вплетени в големия град, в неговото дихание и невидимо движение, подвластни на смяната на сезоните и техните настроения. Три жени, едновременно твърде различни като индивидуалност, но много еднакви в необходимостта си от близост и споделяне. Всяка една от тях с ценност в живота, която другите две нямат. Текст, който не поучава, но те кара да усетиш тежестта на избора. Внушаващ, че е написан на един дъх, може би защото така се чете. Десислава Шейтанова е родена ... |
|
|
"Пътуването ни не беше към Запада, а към надеждата и, оказа се, към неуспеха. За обикновения гражданин, наричат го още аутсайдер и неудачник, не съществуват стипендии, програми, връзки. Той залага на късмета си. Отпуснах се по течението на случайността. Тръгнах като останалите златотърсачи. Разбрах, че малкият човек навсякъде е чужденец, дори в собствената си страна, в нея много повече се усеща такъв. Ненавижда елита заради неоправданото му самочувствие и едновременно се опитва да влезе в него..." Евгени Христов Романът е на документална основа, в стила на американската литеатура. Такива са книгите на Норман ... |
|
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин , четиридесет ... |
|
|
Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е ... |
|
|
Вергил Немчев е роден през 1970 година в Разлог. Автор е на книгата със стихове "Перилата на срока" и сборника разкази "Голямото глезене". През 2003 година получава наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" в Пловдив. Превел е произведения от Чарлс Буковски , Джак Харт, Силия де Фрейне, Уди Алън , Т. С. Елиът. Немчев е един от младите белетристи, които не изпитват сковаващата боязън, че съвремието е жалко, а ежедневното - скучно до сълзи. Със самочувствието на автор, който има нещо за казване, писателят дава гръб на съблазните на случайното, за да сглобява от неговите парчета свои ... |
|
|
"Химн на демократичната младеж" по принцип е популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в "Москва - Петушки". Сергий Жадан отива доста по-далеч с едноименния си роман. Той ни представя шест истории за развитието на "средния бизнес" в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин това посткомунистическо натрупване "се оказва същевременно и ... |
|
|
1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
|
Въздушните хора е антология с 23 разказа, отличени в XI издание на Конкурса за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2022). Съдържа разказа В сенките на върховете от Кирил Г. Иванов, носител на Първа награда, и трите разказа, поделили Втора награда. Книгата е издание на списание Сборище на трубадури и се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. ... |
|
|
Писма на знаменити двойки и откъси от класически любовни произведения. Съставители: София Петрова , Габриела Кожухарова. ... В сборника "Уроците на любовта. Интимните откровения на великите" са подбрани най-затрогващите любовни слова, излизали изпод перото не само на професионалните писатели, но и на влюбените владетели, учени, музиканти, спортисти... След като се насладите на техните омайни писма и сладки признания, ще се убедите, че романтиката не познава граници. От невинните трепети на първата любов и съпружески клетви за вечна вярност, през забранени страсти и еротични блянове, до най-великите любовни ... |
|
|
В книгата ще откриете разкази за любов от знаменити имена в литературата. ... |
|
|
"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
