Мадоната с коженото палто е прекрасно написана любовна история, завладяваща класика за любовта и загубата, емоционално силна и трогателно дълбока. В периода между двете световни войни младеж на име Раиф е изпратен от баща си в Берлин, за да научи производството на сапун. Там, по оживените улици на града, елегантните музеи, отговорната политика и прословутите кабарета, случайна среща с красива художничка полуеврейка го преобразява завинаги. Животът на Раиф се променя в един миг, когато се влюбва в Мария Пудер. Заради копнежа да принадлежи на жената, която обича, главният герой се противопоставя на социалните норми и ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Приключенията на Мери Попинз и малките палавници от семейство Банкс са към своя край. Преди да се сбогуваме с тях, ще прочетем за невероятния празник Еньовден, когато всичко се преобръща с краката нагоре. Ще се срещнем и с новия съсед от номер осемнайсет, когото всички обикват. Памела Травърз (1904 - 1996 г.) е родена в Австралия, но прекарва по-голямата част от живота си в Англия. Става световноизвестна още с първия си роман за деца - Мери Попинз . ... |
|
|
Допълнено издание. ... Първата книга от поредицата съдържа материала за 7. клас : Иван Вазов повестта Немили-недраги: I, II, III, V, X глава, епилог; романът Под игото: главите Представлението и Радини вълнения; разказът Една българка; Алеко Константинов пътеписът До Чикаго и назад: откъсът от Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павилион? до На г. Айвазияна търговията отиваше твърде зле, според думите му, но той имаше надежда да разпродаде повечко рядкости в последните два месеца, септември и октомври, когато след летния сезон по-заможните американци ще посетят изложението; ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
|
Сборникът под заглавие "Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога" е четвъртото заглавие под авторството на Митрополит Антоний Сурожки в каталога на издателство "Омофор" след книгите "Началото на молитвата", "Бракът като подвижничество" и "Молитвата и животът". Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова. Изданието съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 - 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември - декември 1994 г. Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
Режисьорски проекции. ... Един наистина фундаментален, "магистрален" спектакъл, за който тепърва ще трябва да се правят анализи и преценки, и който като цялостна концепция и защита от режисьора Пламен Карталов става крайъгълен камък в сценичната история на творбата и историята на българския музикален театър. Странна е съдбата на най-българската опера "Янините девет братя" от Любомир Пипков. Този катехизис на нашето национално музикално творчество. Направете хоризонтален и вертикален анализ на партитурата и ми посочете една интервална или ритмическа структура, една музикална фраза, един акорд или една ... |
|
|
Една вдъхновяваща книга за таланта, страстта и постиженията. Една книга - за теб! Книга, която ще те накара да зарежеш всичко и да тръгнеш след своята мечта. Книга, която е за всеки и може да се прочете по всяко време. Книга, която показва, че животът има по-различен смисъл, ако намериш своя Елемент. А Елементът е мястото, на което природният ви талант се среща с личните ви страсти. Онова място, на което сте истински себе си. Когато хората достигнат до своя Елемент, те се чувстват най-близо до собствената си същност, най-силно вдъхновени и постигат най-доброто, на което са способни. И това трябва да съумеем да направим за ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
