Москва през 30 -те години на XX век: по улиците все още се движат файтони, гражданите не могат да търгуват с валута, жилищното пространство не достига, а примусът е най-ценната вещ за всяко семейство. Съюзи и различни институции с абсурдни абревиатури контролират всякакви сфери, включително литературната. Под натиска на номенклатурата един писател загубва ума си и свършва в лудница. Москва от 30 -те в навечерието на пролетното празнично пълнолуние - странни и необясними неща се случват из града. Професор по черна магия и тримата му помощници играят налудничаво представление в театър "Вариете", по време на ... |
|
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
|
Книгата е с илюстрации от Дамян Дамянов. ... Ян вдигна очи нагоре – ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите – хората седяха пред екраните и гледаха "Голдън шоуто"... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето – пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка – не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, ... |
|
|
Земетресения, урагани, цунамита, торнада, пожари, корабокрушения, епидемии и войни... Какво носят те на хората? Как да не изчезнем в този луд свят, изпълнен с толкова много човешка скръб? Тази книга разказва за най-внушителните природни катаклизми и бедствия, оставили в шок цялото човечество, както и за това, което може би ни очаква в бъдеще. Книгата ни припомня опустошителното цунами от 26 декември 2006 година, което превърна райското крайбрежие на Югоизточна Азия в истинска морга на открито, разкрива ни детайли за едни от най-разрушителните природни явления в историята на света, но наред с това обръща внимание и на ... |
|
|
Да се рееш като омагьосан сред феерична красота, екзалтиран въпреки липсата на думи, достатъчно ярки да я опишат, смирен пред свидетелствата за погребаната история на чужди трагедии - това е нещо, което повечето от нас могат да преживеят само насън. Говорим за глъбините на подводния свят с метафори, с които се опитваме да си го обясним, и дихотомии, които ни плашат. Виждаме моретата и океаните като закрилящи и обгръщащи подобно на майчина утроба, или гневно поглъщащи човешки животи в яростната си стихия. За Михаил Заимов обаче загадъчните дълбочини в безкрайното им разнообразие са нещо повече: в тях той открива ... |
|
|
"Черноморски диалози" съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение "към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език - мълчанието". Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване - уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава ... |
|
|
Военачалниците от Втората световна война - победители и победени. Какви са те - командирите на Червената армия, Вермахта, Великобритания и САЩ? Какво е тяхното виждане за войната? Представяме ви вълнуващи истории за хората, станали известни със своята ненадмината способност да управляват многохилядни войски. Как протича конфронтацията между Ервин Ромел и Бернар Монтгомъри при Ел Аламейн или между генерал Ямашиту и Дъглас Макартур? Как се сблъскват Жуков и Манщайн по време на войната? Авторът експертно анализира основните моменти от най-големите битки и ясно показва особеностите на стратегията и тактиката на всеки ... |
|
|
"Книгата, която предлагам, е надникване в творческия процес. То започна преди много години, още в Русия, а след това продължи в Латвия, Литва, Полша, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция, Англия и в Америка. Пред очите ми преминаха актьори и режисьори от всички типове, школи, направления и калибър. Подреждането, систематизирането и опростяването на натрупания материал продължи години. През 1936 г. Беатрис Стрейт откри в Англия (Девъншър, Дарлингтън Хол) театрална школа - нейният замисъл беше тя да се превърне в театър. Там като ръководител на школата имах възможност да направя поредица ценни експерименти. Преди ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата. В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
