Наскоро Кари Фишър открива дневниците, които е писала по време на снимките на първия филм "Междузвездни войни". Не може да повярва, че са запазени със своите по младежки наивни и уязвими жални любовни стихотворения, неограничени от мисли и фантазия размишления, които тя едва познава. Днес славата ѝ на писателка, актриса и икона в попкултурата е неоспорима, но през 1976 г. Кари Фишър е просто тийнейджърка, влюбена до полуда в колега актьор.
Тези откъси от писаната на ръка "Принцесата с дневник" представляват интимни и разголващи спомени за случващото се по време на снимките на един от най- ... |
|
|
Под редакцията на Георги Тошев. ... "Много съм играла... И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии.
На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа... няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо... Ще го събудиш и ще вземе да пропише."
Татяна Лолова ... |
|
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов.
В него ще откриете:
Вълкът и седемте козлета;
Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село;
Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки;
Приключения опасни със герои сладкогласни;
И в дъжд, и във вятър, пак на театър;
Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета.
... |
|
|
"Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово състояние, без да съм наясно дали ще трае седмица, месец или година... Денонощно търсене, надграждане, опитване, опипване, докато най-накрая не се появи моментът, ... |
|
|
Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
|
"На въпроса "Защо да се издава Бертолт Брехт" може да се даде кратък отговор: Защото е голям писател. Ако някой смята, че има нужда да привежда доказателства за това, би могъл да се позове на мнението на безспорно значителни немскоезични автори. Примерно на Томас Ман по правилото, че признанието от врага звучи най-силно. Без някога да са слизали на нивото на жадни за кавга файтонджии, той и Брехт винаги са били на твърде различни идейни и естетически позиции. Когато прочел дадената му от актрисата Терезе Гийзе "Майка Кураж", авторът на "Вълшебната планина" казал: "Чудовището има ... |
|
|
Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура.
Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
|
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |
|
|
Театърът е Магия... Машина на Времето и Пространствата! Всички ние непрекъснато сме на Сцената, наречена Живот - и там, заедно с други антагонисти и протагонисти, случваме човешкото Битие! Авторът-Драматург стои отстрани и записва "вече видяното"! После идва Режисьорът - Демиург и с помощта на артистите - антагонисти и протагонисти - осъществява на Сцената в Театъра като Нов живот вече прочетения, вече видян от Автора Предишен живот...
Зрителите наблюдават това вече видяно, вече описано и вече преСътворено като Нов Живот на Сцената в Театъра и с помощта на тази Машина на Времето и Пространствата пътуват из ... |
|
|
Университетско издателство "Св. Климент Охридски" издава пиесата "Оръжията и човекът" на известния британски писател от ирландски произход Бърнард Шоу. Сюжетът на пиесата е свързан с българската история. Повече непозната, тя има интересна рецептивна съдба в България. Предизвикала е възражения, полемики, разпалвала е честолюбия. Нейният автор е обвиняван в тенденциозно отношение към България и българите. Така или иначе тази пиеса има значимо място в творчеството на великия драматург. Тя е знак за историята на предразсъдъците, за драмите на себепознанието и за трудния път на европейските народи едни към ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „Одраното куче” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“
Чавдар Кръстев
В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното ... |
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа 
