Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
|
След Откровение, Достойнство е втората поетична книга на Гинка Басарини. Това е поезия, която не се обяснява и не подлежи на пояснения или критически приумици. Тя се чете и се разбира само от този, който има усет към изящното слово, и то, когато е свързано със значимото, същественото и съкровеното в човешката душа. Нейният поетичен образен език е необикновен, неповторим, изпълнен с емоционална символика, което я извисява над всичко, което ни е познато. Това е нещо, което рядко се среща, но го има в поезията, например на една Емили Дикинсън . Езикът в непринуден и изразителен с дълбочината на един вътрешен диалог, а това ... |
|
|
Стихосбирката предлага класически поеми и песни, в които читателят бива хванат за ръка и поведен от авторката в света на нейното сърце - свят на близост до Бога и неговото слово. Красимира Верен Ненова е родена през 1944 г. По професия е машинен инженер. Пише стихове, музика и текстове за песни. "Слушай! Ах, ти нищо не можеш да чуеш, та тя говори със своя небесен Баща! В миг дори и щурците престават да пеят. Вятър спира да шушне в леса."откъс от стихотворението "Молитвен час" ... |
|
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
Поколения български деца са закърмени със стиховете на Петко Славейков . Любовта към родината, възхищението от красотата на българската природа, спомена за майчина ласка и бащини заръки, трудолюбието, преклонението пред знанието и родния език – всичко това любознателният читател ще намери в тази малка книжка. В нея са събрани едни от най-красивите и популярни стихотворения за деца на великия български писател: "Татковина", "Войници", "Кукувица кука на зелена бука. Горо ле, зелена, водо ле, студена,ти, Стара планино!", "Майка", "Мале, мила майчице, златна моя сенчице", & ... |
|
|
Петата стихосбирка на Любима Грънчарова е изненада. Нейното отношение към съвременното общество е подчертано по най-директния начин. Метафорите са категорични. Хиперболите точни. Словосъчетанията интересни. Поясненията излишни. Хората са "зациклени в технически канали, хаос, надпревара с деня". А "Душевността бавно напускаше хората, оставаха бледи състарени черти". Човекът се алиенира, а "сълзите ще отмият грешките. Може би. Любима е искрена, неподправена и провокираща". ... |
|
|
"В очакването да се случат чудеса забравяме, че чудото сме ние. И фактът, че ни има на света, във тайната на сътворението се крие. Да бъдеш на земята точно тук и всяка сутрин ти да се събуждаш. С присъствието си да радваш друг, желания и мисли да възбуждаш. Дори насън сърцето ти тупти и нежност в тялото нахлува. Съвкупност сме от тленност и мечти и щом ни има, чудо съществува!" Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. Семейна е, майка на две прекрасни дъщери - с имена на стихове. По образование, професия и призвание е еколог. Заема отговорни ... |
|
|
Кольо Колев е роден през 1947 г. в с. Кирилово, Ямболско. Завършил гимназия в Бургас, учил в Железопътния институт - София. Работил е в "Нефтохим" и в Дружеството на писателите - Бургас. Печатал е в сп. "Септември", "Пламък", "Младеж", "Отечество", във в. "Литературен фронт", "Български писател", "Пулс", "Народна армия", "Труд", "Народна младеж" и др., както и в алманасите "Тракия", "Море", "Хоризонт", "Простори", "Зорница". Автор е на стихосбирките "Утринни ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
