Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
Избрано ... Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в Пловдив. Учи българска филология в СУ „ Св. Климент Охридски “, а след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Живее и работи в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
Луксозно двуезично издание на български и английски език. ... Албум с репродукции на Иван Милев. В изданието са включени 80 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия - Казанлък, който е и автор на встъпителната студия. В албума са включени и кратки спомени за художника от негови съвременници, илюстриращи по прекрасен начин самобитния му талант. В над половината от включените творби, Иван Милев създава атрактивна орнаментика със златен бронз - възпроизведен съвсем ... |
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |