"Белия зъб" е сред любимите романи на всички деца по света. Екранизациите по неговия сюжет трогват и днес, а великият американски писател Джек Лондон , публикувал творбата си през 1906 г. едва ли е очаквал такава слава. Това е един от най-известните негови романи, в който се разказва историята на роденото от куче и вълк полувълче, наречено от индианците Белия зъб. То бива използвано от тях в стопанствата им, то е препродавано и мъчено в двубои със зверски кучета за зрелища, но справедливостта възтържествува и точно в мига, когато булдогът е захапал смъртоносно Белия зъб, се появява неговият спасител... Но за ... |
|
|
"Проблемът с призраците е, че те трябва да останат мъртви. Точно това съм аз, но не мога да стоя далеч от Магнолия Мари Мейсън дори и един ден, да не говорим за една година. А вече ни делят петнадесет. Тя обаче най-вероятно ще поиска да ме убие на мига. И тъй като я познавам добре, не се и съмнявам, че е способна да го направи. Но аз съм човек с мисия и разполагам с всичко за целта. И така, Магнолия, идвам. Този призрак е готов за всичко, което си му подготвила. В края на краищата има само един начин, по който това ще приключи, ако зависи от мен - с "докато смъртта ни раздели"." Из книгата Книга ... |
|
|
Гордън, чичото на Стефани, пишеше книги на ужасите. Поне тя така си мислеше - до мига, когато той умря и й завеща имението си. Тогава тя откри, че ужасите в книгите му...ами, не са само в тях. Въвлечена в кошмарен свят на вампири, злодеи и Кухи хора, Стефани намира помощ от необичайно място: Скълдъгъри Плезънт , устатия скелет на мъртъв магьосник: Когато всичко отива по дяволите, Стефани има късмет, че не е просто обикновено 12-годишно момиче - а Скълдъгъри има късмет, че вече е мъртъв. Дали злото ще победи? Ще спрат ли Стефани и Скълдъгъри да се препират достатъчно за дълго, за да спасят света? Едно е сигурно: лошите ... |
|
|
"Това е едно пътешествие в космоса. На борда на високотехнологичен космически кораб ние ще посетим най-открояващите се места в познатата вселена - ще се втурнем сред стотиците чудати светове в нашата Слънчева система, а после навън в Млечния път, за да се срещнем с горещите нестабилни звезди и екзотичните екзопланети, през мистериите на междугалактическата бездна към далечни галактики, където гигантски черни дупки сияят, а после и отвъд към експлодиращите звезди и сблъсъците, които създават най-далечните маяци, които сме способни да съзрем. За удобство нашата отправна точка ще бъде близо, на някакви си 499 светлинни ... |
|
|
Роман за страстта и любовта, за смъртта и неутолимата жажда за живот. ... Лилиан е чаровна и красива, но страда от тежка болест. Вместо да прекара последните си дни в болница обаче, тя иска отново да иде в Париж, да види каналите на Венеция, да се наслаждава на всеки оставащ ѝ миг и да живее на пълни обороти до последно. Може и да умре по време на пътуването, а може и да оцелее, но преди да си отиде, тя иска да получи още един шанс за живот. Клерфе е автомобилен състезател и предизвиква съдбата всеки път, когато застане зад волана. Когато среща Лилиан, той остава поразен от начина, по който тя смело се смее в ... |
|
|
Някои приключения никога не свършват! След шеметния успех на изданието Войната на таралежите идва ред и на още един знаков роман на Братя Мормареви - Васко да Гама от село Рупча! Готови ли сте за пакости в морската столица Варна? За приключения сред морските вълни? Една лодка все така се полюшва до брега и чака някой да я открие, постегне и да я нарече с името на красиво момиче... На хоризонта са детски басове, по-сериозни от всичко на света, а изпълнението на поетите предизвикателства не търпи и ден отлагане. Васко трябва да докаже, че може да замине на пътешествие с кораб в мига, в който го пожелае. А всички знаем, ... |
|
|
"Punctum означава травма. Punctum е онова, което ни пробожда във фотографското изображение, без да сме в състояние да дадем рационално обяснение на това преживяване. Това изглежда да е самият живот в неговата интегралност, животът, в който всичко е от значение. Усилието на фотографа е да се потопи в ненатрапливото очарование на живота, да открие неординерното във всекидневието, да улови неповторимото просветване на мига (или - което е същото - на вечността) в поредицата от тривиални и сякаш безкрайно повтарящи се жестове и ситуации. Истинската съблазън за фотографията е мястото, в което по причудлив начин се срещат ... |
|
|
Разкази, приказки и истории. ... Годината на Вятърния заек разминава месеците, а сезоните следват своя особена, но естествена логика - дванайсетте извора усукват в общата си нишка за живот идеите от бъдещето с картините на близкия ни, отминаващ свят. Позволи ми да надзъртам по ъглите на всевъзможно невъзможните стаи и емоции, да се докосвам до извивките на космичните овали, да вливам в дълбокото на разума-начало, да съшивам с нишите на сърцето си смъртта.Така Времето ме потопи в себе си, придоби човешкия образ и се разкри, сменяйки посоките, променяйки съдбите, дорисувайки хаоса в мен и другите. В "Годината на ... |
|
|
"Винаги съм твърдял, че наука може да се "прави" само от интелигентни личности и именно техните имена остават, независимо от изминаващите години. Потвърждение за тази констатация са и записките, които води Димитър Ангелов при неговите пътувания извън страната, представени в тази книга. Многообразието на теми в "Извън България", които обхващат страни на науката и развитието ѝ, описанието и оценяването на държави, градове, хора, на човешки взаимоотношения, е постигнато с интелигентното око на наблюдател и подготвен историк. Пестеливият, но точен изказ на автора представя не само картини, а ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
Имаше едно момче и аз го обичах. Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя. В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани. Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре. Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение - решение, което ни промени завинаги. Имаше едно ... |
|
|
Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
