Разкази, приказки и истории. ... Годината на Вятърния заек разминава месеците, а сезоните следват своя особена, но естествена логика - дванайсетте извора усукват в общата си нишка за живот идеите от бъдещето с картините на близкия ни, отминаващ свят. Позволи ми да надзъртам по ъглите на всевъзможно невъзможните стаи и емоции, да се докосвам до извивките на космичните овали, да вливам в дълбокото на разума-начало, да съшивам с нишите на сърцето си смъртта.Така Времето ме потопи в себе си, придоби човешкия образ и се разкри, сменяйки посоките, променяйки съдбите, дорисувайки хаоса в мен и другите. В "Годината на ... |
|
|
"Винаги съм твърдял, че наука може да се "прави" само от интелигентни личности и именно техните имена остават, независимо от изминаващите години. Потвърждение за тази констатация са и записките, които води Димитър Ангелов при неговите пътувания извън страната, представени в тази книга. Многообразието на теми в "Извън България", които обхващат страни на науката и развитието ѝ, описанието и оценяването на държави, градове, хора, на човешки взаимоотношения, е постигнато с интелигентното око на наблюдател и подготвен историк. Пестеливият, но точен изказ на автора представя не само картини, а ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
Имаше едно момче и аз го обичах. Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя. В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани. Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре. Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение - решение, което ни промени завинаги. Имаше едно ... |
|
|
Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
|
|
Когато колата им се поврежда в опасен квартал във вътрешността на града, на Кери и приятелите ѝ им хрумва да потърсят убежище в стара, мрачна и наглед изоставена къща. Мислят си, че е необитаема. Вярват, че там ще са в безопасност, когато помощта пристигне... ала грешат жестоко. Обитателите на мазето и тунелите под града са много по-опасни от улиците отгоре, а и си имат особен начин да се разправят с неканените гости. В капана на свят, изтъкан от тъмнина и населен със страховити създания, героите ще трябва да се борят с все сили, ако искат отново да видят дневната светлина. Те ще узнаят защо всеки град си има тайни ... |
|
|
Книга от поредицата "Паднали ангели". ... Има нещо до болка познато в Даниел Григори... Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона "Меч и Кръст" в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, другите ученици до един са откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус - и полага извънредни усилия, за да даде това да се разбере - тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Фатално като че обречен да бъде поет, Бранко Милкович изгражда своята поетика и върху една богата философска и литературна ерудиция. Не е случайно че следва философия, но не само университетското му образование, а и духовното му любопитство го карат да чете и античните философи, и от Киркегор и Ницше до Шелер, Сартр и Камю . В поезията му ще срещнем скрити и открити цитати от Хераклит, досократиците и Платон до Хайдегер." Из увода "В изданието са включени и няколко откъса от интервюта и есета, ... |
|
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
|
Михаел Крюгер е един от най-значимите съвременни немскоезични поети. Още с първата си стихосбирка през 1976 година той влиза в литературата с неповторим глас, поставящ въпросите на своето време, като мощната му поетична енергия се превръща и в част от техния отговор. Защото поезията му сама създава време, тя носи лично време, което става историческо, и историческо, което се оглежда в личното; съдържа усетено, значимо, изгубено, намерено, преживяно, новородено, подарено на читателя време. Поетът се разхожда с нас във вътрешността на мига и в пейзажите на мисълта, където ежедневното среща необичайното и се превръща в ... |
|
|
Моята София и други образи е светъл поглед към човешкото очарование на София. Картинна книга за възрастни, в която главни герои са обикновените хора и дребните жестове, които издават техния характер - или просто задават настроението на мига. В своята книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети... и с чар. Истинско богатство от образи - дума, разбирана както в художествения си смисъл, така и в разговорния, като този е голям образ. Това не ... |
|
|
"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил...". Така започва разказът за Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил... В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и ... |
