Стоян Михайловски (1856-1927) е роден в гр. Елена. Учи в родния си град и Велико Търново. Завършва френския лицей в Цариград. За кратко е учител в Македония. Получава висше юридическо образование във Франция (1883). Работи като адвокат, съдия, учител, журналист и преподавател във Висшето училище. Депутат е в три народни събрания. Има огромно по обем литературно творчество. В този том са събрани най-хубавите басни на най-талантливия баснописец в българската литература. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В томчето са подбрани най-добрите басни и стихотворения на големия български баснописец Стоян Михайловски. Написани преди повече от век, сатиричните му произведения, осмиващи глупостта, суетата, кариеризма и други човешки недостатъци, звучат актуално и днес. ... |
|
Басните са публикувани за първи път във вестник Братство, гр. Севлиево, през периода 1925 - 1937 г."Стоян Русев, с творчески псевдоним Дядо Благо, е роден в Странджа планина - с. Заберново, община Малко Търново, през далечната 1864 г. Посвещава се на учителската професия. Проявява интерес, издирва и събира повече от хиляда приказки и басни, пословици, предания и поговорки. Неговото творчество е като изворче, идващо от корените на вековен странджански бук. То черпи сили от дълбините на народната памет и подземната река на народната мъдрост. Затова от произведенията му блика доброта, благост и любов. Творчеството му е ... |
|
В изданието са включени всички най-известни басни, поеми и стихотворения на големия български поет Стоян Михайловски. Басните са актуални за политическата обстановка в България преди повече от век, но с поуките и нравственото си послание звучат непреходно и днес. Стихотворенията също са поучителни. Те имат дълбок философски и исторически контекст и разкриват съвременността на автора. Стоян Михайловски е роден в град Елена в семейството на известен възрожденски род. Първо учи в родния си град и след това продължава образованието си във Велико Търново. Завършва френския лицей в Цариград, а пред 1889 г. висшето си ... |
|
Книжката е част от поредицата Златна библиотека на издателство Бриз и съдържа някои от няй-популярните стихотворения и басни на Стоян Михайловски. ... |
|
"Бях чел някъде как някакъв мъдрец от Изток - продавач на ножове, влязъл в своето лично пространство и си отрязал част от него. Тази книга е точно това. Част от моето лично пространство." Стоян Чобанов Стоян Чобанов е актьор на свободна практика. Работил е в Драматичен театър - Ямбол, Държавен куклен театър - Кърджали, Театър Диалог - София, Куклено-театрална къща Пипилота - Ямбол, Държавен куклен театър Георги Митев - Ямбол. Написал е книгите Несретници без луна, Всички сме от тях, Лунни разкази, Симфония на застиналата мъка, Жълтата стая. Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за дебютната си ... |
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака, но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
Като на среща със стар приятел. Такова е усещането, докато четеш разказите на Торлака. Няма формалности, премълчани теми и неудобство. Историите задъхано се редят една след друга: абсурдно комични, трогателно откровени, с една щипка топла носталгия. Невъзпитани разкази събира неиздавани произведения от Стоян Николов - Торлака. Чакайте... Това суховато описание не му подхожда... Докъде четете таа шашава книга, има да мигате като плъх у брàшно, да се хилите като вàрена глàва, па мое и некоа слъзица да ви се тръкулне по обрàзете. Некои герои си ги знаате от Диви дол, а други, гаранцеа, сте ги срещ ... |
|
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ... |
|
"Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България - за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковнославянският език е пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, и така бързо става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите." ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... "Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало." Уилям Фокнър "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще." Стефан Стамболов Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
В тази книга са събрани най-хубавите басни от древността до наши дни. Те са преразказани на достъпен за децата език, а в края на всяка от тях е изведена основната поука. Включени са произведения на най-известните майстори на баснята: Езоп (570 - 526 пр.Хр.) Жан дьо Лафонтен (1621 - 1695) И ван Крилов (1769 - 1844) Петко Славейков (1827 - 1895) Стоян Михайловски (1856 - 1927) ... |