Само 720 минути болка. Поезия

"До вечерта съм сменила всички сезони."

Този цитат от стихотворение на Царина може да бъде и своеобразна визитна картичка на поезията ѝ. Това момиче е едно от щастливите ми открития в поредицата от курсовете по творческо писане на Академия Знание. Независимо от темите, с които сме се провокирали в нарочените петъци, тя винаги ме е изненадвала с неочакваните завои на поетичната си мисъл.

Лирическата ѝ героиня може да бъде всякаква – щастлива, нещастна, тъжна, радостна, мъдра, наивна, излъгана, излъгала, скромна, предизвикателна. Но винаги – достатъчно категорична, за да тежи всяка дума на мястото си и да те прикове към поетичната си хрумка така, че да няма измъкване. И зад всичко това – само някакви си 720 минути... болка.

Самоиронията просто ѝ е вродена. Не мисля, че някой може да се научи на това в каквито и да било курсове. Мисля също, че се е родила със специална застраховка срещу клишета. Просто не ги диша. Диша си свой, самобитен поетичен въздух, и се радвам, че се престраши, за да го подишаме и ние – читателите. Сега ще си позволя едно клише: Това е книга – изповед. И така трябва да бъде, защото ако зад стиховете не стоят личните преживявания – без излишен буквализъм, разбира се – тогава може да ги напише всеки втори и трети, всеки друг. А тогава те нямат физиономия, а авторът – почерк. В Само 720 минути болка има и почерк, и физиономия, и характер, който да защити тази поезия. През всичките ѝ сезони! На добър час!"
Камелия Кондова

До моята скъпа пишеща машина

Помниш ли първата ни среща?
Как разгърна тъжната си мощ пред мен?
Ти беше една такава сива, прашна и отдавна забравена.
Зная, че ми беше благодарна, защото те измъкнах
от студеното мазе, на онзи, който не беше познал
силата ти.
Е, беше трудно да те върна към живота...
Клавишите ти едва се движеха...
Но след като те почистих и се погрижих за теб,
разбрах, че ти липсват само още три неща -
повече мастило, няколко бели листа и малко смелост
от мен.
Както добре си спомняш, първите две бяха фасулска
работа.
Третото дойде с времето ...
Обичахме да работим заедно, бяхме едно цяло.
Макар понякога да те изморявах със своите стихове,
ти не ме предаде в нито един момент.
Прости ми, че трябва да си трьгна...
Това е последното ми писмо към теб...
Но ти обещавам, че никога повече няма да бъдеш прашна!

Зимна вяра

Не зная кой си и къде си.
Може би си просто сън или мечта.
Тази мисъл всеки миг ще ме обеси,
но не смятам и не искам аз да разбера.

Може би си черният козел,
Онзи - с най-дълбоките очи.
Може би си едрият орел,
който над главите ни кръжи.

Може би си нашето начало или край.
Които стигат всекиго от нас.
Може би си топлият кравай,
който баба пече на всеки кръгъл час.

Не зная кой си и къде си.
Изморих се да се питам аз.
Когато те повиках, ти се скри.
Оттогава - само студ и мраз.
Царина Борисова

Има и щастливи редактори
Жълта книжка
Машина на времето
Стихотворение в крайности
Моето годишно време
Автобиография на една река
Сутрешна рутина
Черепна супа
Оми
Следобедна дрямка
Вечеря за един
Биологичен часовник
Въпрос на присъда
Въпрос на нежност
След 9-те кръга на ада
Петък 13-ти
Въпрос на оцеляване
Женски пейзаж
Зов за помощ
Краят на всяко първо нещо
До моята скъпа пишеща машина
„Последните ще станат първи“
Причинно-следствена връзка
Небесна шивачка
Наивница
Зимна вяра
В услуга на пигмалион
Проба-грешка
Спомен
Октомврийски разпятия
Тест за самоличност
Ателие
Корен
Доживотна присъда
Кака възкръсваме след раните
Сомнамбулизъм
Аналогов контраст
Кино за дишащи
Луд за връзване
Тогава тъмното ще си отиде