Drawing on different versions of the constitutional analysis of culture, this study addresses the search for "new post-epistemological identities" of science, political culture and art criticism. The book offers hermeneutic investigations of issues like the rationality of science, the notion of dialogue relevant to the pluralist public spheres, and the character of art criticisms after the "end of art". Dimitri Ginev is a professor at the University of Sofia. His research interests include history of modern hermeneutics, cultural and social theory of modernity, non-foundational epistemology, and ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
"Годината е 1965 и Михаил Шолохов е получил Нобелова награда за литература. Според Лилия Димова - възрастната героиня от Животът, гледан отдолу на Димитри Ферхюлст - Шолохов е най-жалкият и достоен за презрение писател под слънцето. Тя си е поставила за задача да съсипе писателя. Въпреки деструктивната си цел в живота Лилия пленява читателя с чудната амалгама на характера си: тя е начетена, покварена и умее да разказва мръсни вицове. Начинът, по който се опитва да отмъсти на Шолохов, е комичен и въздействащ. Такъв е и самият роман на Ферхюлст." AD Magazine "За да разкаже невероятната история за възхода ... |
|
|
"For a person to write a book like this, he has to love art, passionately and selflessly, and to love, of course, the artist as well. The author possesses these qualities in full measure. But even with the love, enthusiasm, and admiration that permeate the entire book, it in no way amounts to a glorification, veneration, or canonization of Zlatyu Boyadzhiev’s image. Quite the opposite - the author has succeeded in keeping a necessary distance, allowing him the opportunity to combine an up-close and a distant view of the artist. He doesn’t carve a monument, he doesn’t paint an icon; rather, he presents a dynamic image, ... |
|
|
Хумористични разкази и новели. ... "Моят личен приятел Княз Димитри Глож ме удостои с титлата "Независим херцог". Оказа се, че тази напълно заслужена от мен титла, не ми я дава съвсем безкористно. Поиска да му помогна да издаде настоящите литературни шедьоври. Напомних му, че благородниците се занимават с езда, с лов и с интриги, а не с писане на книги. Обясних му, че така не се пише. Но той беше непреклонен. Накрая се съгласих при условие, че книгата му нито ще я чета, нито ще я препоръчвам. И като истински академик възложих всичко на моите сътрудници." Академик Димитър Клисурски, Независим херцог ... |
|
|
Кратки разкази и новели. ... "Моят личен приятел Н.В. Княз Димитри Глож ме удостои с титлата "Независим херцог". Оказа се, че тази напълно заслужена от мен титла, не ми я дава съвсем безкористно. Поиска да му помогна да издаде настоящите литературни шедьоври. Напомних му, че благородниците се занимават с езда, с лов и с интриги, а не с писане на книги. Обясних му, че така не се пише. Но той беше непреклонен. Накрая се съгласих при условие, че книгата му нито ще я чета, нито ще я препоръчвам. И като истински академик възложих всичко на моите сътрудници." Академик Димитър Клисурски, Независим херцог ... |
|
|
Кратки разкази и новели. ... Ако търсите книга, която ще ви достави удоволствие - то тя е вече в ръцете ви. Книгата, която притежавате, е букет от изящни творби. Сбирка от кратки разкази - пълни с емоция и с неочаквана развръзка. Източник на добро настроение за читателя. ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
|
В световната музикална история композиторът Дмитрий Шостакович е сред най-знаменитите представители на ХХ в. Възхваляван и отричан приживе, той създава творчество, което и до днес се изпълнява на световните сцени. Уникалният му стил е особено ярък и завладяващ в неговите 15 симфонии. Първата програма представя Четвърта симфония - "Ероиката на Шостакович", както я определя музиковедът Иван Солертински. Творбата има трудна съдба. Композирана през 1935-36 г., с няколко неосъществени премиери, с изчезнала партитура, нейната премиера е едва през 1961 г. по запазени оркестрови щимове. Оттогава тя е изпълнявана ... |
