Сопоставителыное языкознание. Contrastive Linguistics. ... |
|
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
|
Сборникът "Проблеми на граматичната система на българския език - глагол" е втора част от идейния проект на акад. Валентин Станков за проучване на недостатъчно изяснени или спорни проблеми от граматиката на българския език. Изследванията в настоящия сборник, представени като студии, разглеждат макар и стегнато по обем, но чрез задълбочен лингвистичен анализ значими въпроси от глаголната проблематика. В работите са използвани съвременни научни теории и актуална методология. ... |
|
|
Като взима за основа названията на две културни растения - домата и патладжана, книгата От лингвистична география към ареална лингвистика. Теория и практика на анализа на късни явления в българския език моделира възможните приложения на ареалния анализ и проверява до каква дълбочина може да достигне той. Авторката обобщава постигнатото в българската лингвистична география, извежда на повърхността въпросите, които си поставя ареалният лингвист при анализа на една карта, и изгражда мост, по който може да се премине от лингво- географски изследвания към ареална лингвистика в сферата на българистиката. Дарина Младенова е ... |
|
|
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
|
Книгата съдържа основна информация за граматическите категории и правила в българския език. Ясната и изчистена структура я прави безценен помощник, независимо дали искате да обогатите знанията си или да извършите бърза справка. Стефка Петрова е професор по български език, доктор на филологическите науки. Работи в Департамента за езиково обучение към Софийския университет като преподавател на чуждестранни студенти. Повече от 15 години чете лекции по съвременен български език в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на статии, студии и монографии върху въпроси на езика и един от авторите на ... |
|
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
|
В представения труд авторът изследва реализациите на фонемите, които изпълняват словообразувателни и формообразувателни функции в семитските езици, и изказва хипотези за тяхното първоначално значение. Виктор Тодоров завършва арабистика в СУ Св. Климент Охридски. Доктор по филология (арабско езикознание) и доцент по езикознание в катедра Арабистика и семитология на Софийския университет. Преподава теоретичните дисциплини Морфология на арабския език и Увод в семитохамитското езикознание. Автор е на редица публикации в областта на сравнителната семитология. През 2007 г. излиза от печат монографията му Словоизменението в ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Суми и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. ... С термина народна етимология филолозите по принцип означават спонтанния опит на говорещия да осмисли някоя неясна чужда, но понякога и рядка или остаряла домашна дума, като я сближи формално и/или съдържателно с друга по-позната. Резултатите от този похват обикновено се илюстрират с изопачени думи като полуклиника, полюлей, стереопор, сушоар или с обяснения, че Коледа е, когато колят свинете, че полипът се нарича така, защото полепва, а пържола се казва така, понеже се пържи. Ето как Чудомир най-непринудено онагледява въпросния похват чрез опитите на Динко ... |
|
|
Издателство "Захарий Стоянов" предлага на читателите си книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов, изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия ... |
|
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
