"Вече сте ставали свидетели на всичко това. Медиите раздухват незначителен политически гаф и унищожават някой кандидат. Злонамерен онлайн слух струва на някоя компания милиони. Определен продукт или знаменитост стават център на вниманието и се превръщат във вирусна сензация. Това, което не знаете, е, че някой е отговорен за всичко това. Обикновено някой като мен. Аз съм медиен манипулатор. В един свят, в който интернет вече контролира и изопачава новините, моята работа е да контролирам интернет. Защо издавам тези тайни? Защото съм уморен от свят, в който блогърите подмолно получават подкупи, търговци пишат новините, ... |
|
|
Това, което историците не ви казват."Въпросът кой управлява света, в който живеем, ме е интересувал още от юношеските ми години. Много години ми бяха необходими да се добера до истината. Истината е като звездите, които се появяват само в непроницаемата нощ. Тя както всички красиви неща в света - не разкрива своите желания освен на този, който пръв почувства въздействието на лъжата. Прочетох много материали от най-различни източници. Срещнах много трудности, докато пресея истината от големият баласт литература. Установих, че 90% от наличната литература се контролира и пише от много добре замаскирана задкулисна сила. ... |
|
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
|
"Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш, това, което ще ти разкажа, е цялата истина. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от ония, които мислят и вярват, че една, или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, ... |
|
|
“Една италианска любов” е необичайна любовна история с невероятен усет за абсурда и гротеската, които плавно, като френски филм, от само себе си разказват за прекрачването границата на сексуалността, самотата и живота. Стилистично елегантната, психологически изящната, оригинално композираната и отчасти дяволито разказана историята на една любовна връзка постепенно оформя триъгълник, който рефлектира в големите теми на истинската литература: живот и смърт, земно и нетленно, неразделните щастие и нещастие, физическа и емоционална любов, аз и другите, смисъл и безсмислие на думите, морал и двойствен морал, живот и двойствен ... |
|
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях - роден в различна страна. Всеки от тях - преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф - кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени. "Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите." Примо Леви "Най-забележителна книга на 2016." New York Times "Най-добра книга на ... |
