Книгата съдържа размисли, разкази, есета, спомени и наблюдения в късната следобедна светлина на един човешки живот."Отдалечен десетилетия по чужда воля от мястото на Болката Родина, Любомир Канов е задавал своите въпроси: за Вселената, за тайните на сътворението и за чудото Човек - размислял е за неговото битие и за причините да бъде днес това, което е. И с опита на лекар, състрадавал безброй окаяни души, е писал, без да осъзнава, Книгата, чиято участ е - да бъде за читателя вода от извор за живот и кладенец на знание." Борис Христов ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
|
Продължение на Сам дойдох от Сергей Бояджиев. ... Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част (Сам дойдох), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали титани на мисълта и словото (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - професор Калфов (това е псевдоним за ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
България през мандата на президента Петър Стоянов. ... Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е литератор и критик. Един от основателите на политическа партия СДС, депутат в 7. ВНС и 36. ОНС. Основател и първи главен редактор на вестник "Демокрация". "Дори днес Петър Стоянов се намира в незавидна ситуация: представителите на левицата имат всички основания да не го обичат, защото той никога не е криел антикомунистическите си произход и възгледи... и май единствен от изявените български политици не е бил член на БКП. Днешните "десни" пък, въпреки че се отнасят към него уж с респект, се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В тази книга ще се запознаете с: най-красивите реки, езера, каньони и водопади в България и по света; най-известните планини, върхове и скални образувания; приказни гори, пясъчни и ледени пустини; над 200 илюстрации и снимки на природни феномени в България и по света. ... |
|
|
Как да строим мостове между тях."Пропастта между поколенията често прилича на пъстър каньон - от едната страна се вият пътеки, отъпкани от опита, а от другата блестят нови, още неизследвани. По-зрелите носят в себе си спомена за времена, когато писмото на хартия беше събитие, а разговорът - ритуал. По-младите пристигат с енергията на дигиталния свят, където всичко се случва сега и веднага. Когато тези различия се срещнат, се случва магия - иновации, които стъпват на здрава основа, и традиции, които се обличат в нова форма. Това, на което ни учи Любомир Гетов, и завладяващият начин, по който разказва всяка история, ... |
|
|
В тази книга ще прочетеш за: древни градове, замъци и крепости в България и по света; храмове на различните религии; най-красивите сгради, сътворени от човешка ръка; местата, които всеки българин трябва да посети в страната си; седемте нови чудеса на света. ... |
|
|
Бъдеще с история."Преди две години, на връщане от конференция в Казахстан, можах да обиколя уникалния Узбекистан. Това бе стара моя мечта, защото като археолог знаех, че там са оставили следи велики цивилизации, включително тази на прабългарите. Макар да бях подготвен, останах изумен от величието на Хива, Бухара и, разбира се, Самарканд с мавзолеите на покорителя на света хан Тамерлан. Отнесох със себе си много впечатления, които сега книгата на Любо Гетов ми припомни. Тя наистина е един наръчник не само за историческите забележителности, но и за всичко интересно, което може да се види в тази средноазиатска страна. ... |
