store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Хумористични книги и вицове    За кьопоолуто и изкуФството - С...
Начало   Книги    ...    Хумористични книги и виц...  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките

За кьопоолуто и изкуФството


Сергей Бояджиев

За кьопоолуто и изкуФството - Сергей Бояджиев - книга
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  20.00 лв.
 Доставка:
Доставка заСофияИзбери друго населено място
Цена за доставка2.90 лв. Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.
Опция прегледДа, при всяка доставка.
Дати за доставка29‑06‑2022 г. или 30‑06‑2022 г.
 Основни параметри:
Продукт#336712
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена26-05-2022 г.
ИздателствоКибеа
Категории
КорицаМека
Страници288
Тегло0.300 kg
EAN9789544749354
ISBN9789544749354
За кьопоолуто и изкуФството - Сергей Бояджиев - книга

За кьопоолуто и изкуФството


Сергей Бояджиев

Цена:  20.00 лв.
 Доставка:
Доставка заСофияИзбери друго населено място
Цена за доставка2.90 лв. Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.
Опция прегледДа, при всяка доставка.
Дати за доставка29‑06‑2022 г. или 30‑06‑2022 г.
 Основни параметри:
Продукт#336712
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена26-05-2022 г.
ИздателствоКибеа
Категории
КорицаМека
Страници288
Тегло0.300 kg
EAN9789544749354
ISBN9789544749354
Продължение на "Сам дойдох" от Сергей Бояджиев.
Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години.
"Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част ("Сам дойдох"), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали "титани на мисълта и словото" (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - професор Калфов (това е псевдоним за объркване на биографите); д-р Христо Тодоров, на заточение в Канада; д-р Любомир Канов, който беше на заточение в Америка; старши научен сътрудник, кандидат на техническите науки, инженер (в случай че не знаете) Джони Пенков; а също и Зигмунд Фройд. Писмата уж са за тесен кръг хора (затова пък какви хора само!), но кой знае - може и на вас да ви се поиска да седнете на нашата маса, да си пийнете от ракията и да си гребнете от кьопоолуто.
И да се посмеем заедно!"
Сергей Бояджиев
Роден съм на 8 януари 1952 година в София. С брат ми Владимир израснахме в малък апартамент на булевард "Константин Величков" в Коньовица между улица "Татарли", дето и досега си живеят роми, и носталгичната уличка "Найчо Цанов", дето сега е магистрално шосе, фрашкано с автомобили. Тогава рядко минаваше по някой трабант или москвич, а по-често минаваха писани каруци, натоварени с чеиз за сватбите. Ние имахме вартбург - много престижна кола, почти като ферари.

Наблизо беше кръчмата "Сивия кон". Всеки ден ходех на училище по улица "Жданов" (сега, и по-преди "Пиротска"). Тази улица е запечатана в душата ми с ниските килнати къщички и с мазните тайнствени шкембеджийници. Летата прекарвахме при баба Тотка (Танята) и дядо поп Стефан (Онуфрий) в Ловеч, на река Осъм. А също в Горна Оряховица, на брега на Янтра, на следния адрес: гара Горна Оряховица, квартал Калтинец, улица "Влагалищна" 2.

Къщата на баба Пенка и дядо Кольо беше единствената на тази приказна кална "улица", накрая на Сточна гара. Там имаше склад, разтоварваха вагони. На входа на склада имаше голяма табела: "Влагалище". Баща ми Цветан и майка ми Марина бяха лекари-преподаватели. Тя беше психиатър, разбира се. Той свиреше на цигулка концерти от Паганини, а тя си падаше по литературата. Вкъщи беше сборище от умни глави.

С брат ми Владимир сме живели в Източна Германия, където по едно време работеше "Бащата", и в Алжир, Африка, където по едно време работеше "Майката" (в писмата я наричахме "Мила моя майно льо", а тя се подписваше "Ваш'та мама"!). Завърших Френската гимназия, после медицина. Още тогава "пописвах" стихове и фейлетони, то си е някаква болест. В България работих като психиатър около десет години. Започнах в Карлуково, а после - в Медицинската академия, София. Работих в Етиопия четири години като психиатър, но се налагаше да се занимавам с малария, сифилис, коремен тиф и какво ли не още. Четях един дебел учебник по тропическа медицина и действах. Не загубих нито един пациент. Не, един загина, защото прескочи оградата, без да знае, влезе в минното поле и стъпи на една мина. В началото бях сам, а после дойде с децата жена ми Светлана, и тя психиатър. С нея докарахме от България на собствени разноски инжекции нивалин - да лекуваме болни от полиомиелит. Тогава бяхме заедно.

Вършех благотворителна работа за Червения кръст, италианската Техническа помощ, научих италиански (Еритрея е бивша италианска колония). Бях консултант в болницата за прокажени в Масауа, на брега на Червено море - официално най-горещото място на Земята! Болницата беше построена от моите големи италиански приятели Карло и Франка Травалино. Работих и в частна италианска болница за богати хора - да изкарам някой лев. (Там левът се наричаше "бър". Без бър - кахър!) Някой ме наклевети на българския консул в Адис Абеба, а консулът беше, разбира се, от КДС. Той обичаше да казва: "Абе, да хване човек всичките доктори, па да ги върне в България през Москва!". (През Москва беше наказателно пътуване.) Имах доста възрастни пациенти мюсюлмани, които идваха тихо и тайно, а в кесиите им звънтяха сребърни "меджидиетa". Те ми шепнеха на ухо, че наскоро си взели трета или четвърта жена и искали да се "представят" добре. Но нали знаеш... Използвах инжекция по собствена рецепта. Тя върши добра работа, ако човек вярва в нея.
След време, кой знае защо, работих една година в Либия, този път на другия край на Сахара. Беше много опасно, едва се измъкнах.
През 1993 година заминах за Англия - уж за малко, по покана на един професор в Лондон, и година след година пълзях нагоре по стълбицата. Намерих си майстора! Приключенията в Африка и купоните в България се замениха от сивота, вечен дъжд, социална изолация и денонощна работа за по-голяма заплата, която (има си хас!) все не стига. Това е то! Няма нищо славно в живота ми тук. Работя в Шотландия, на един малък остров в Атлантическия океан, бурите са страшни... Уж за малко.
Рейтинг
За да оцениш книгата "За кьопоолуто и изкуФството", избери цифрата отговаряща на твоята оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искаш да си първият дал мнение за тази книга, направи го сега!

Твоето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видиш всички останали мнения, натисни бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Книги от поредицата "Носталгични писма - фейлетони от един български психиатър в Шотландия"
Сам дойдох
Сергей Бояджиев
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Още интересни селекции
Сам дойдох - Сергей Бояджиев -
Носталгични писма - фейлетони от един български психиатър в Шотландия. : "През 1993 година ...
Маргарита Петкова, Добромир Банев
Търсене
Книги
Намаление на хиляди книги