Второ издание. ... 2033 г. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро - най-голямото противоатомно бомбоубежище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. На Артьом, жител на станция ВДНХ, му предстои да премине през цялото метро, за да спаси от зловеща опасност своята станция, а може би и всички. Хорър фантастика, чист екшън, ярка комбинация между философия и социална критика или дори политическа гротеска - ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Продължението на Метро 2033. ... 2034 година. Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там. Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двадесет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, ... |
|
Дългоочакваното продължение на Метро 2033 и Метро 2034. ... Научихме толкова много от Метро 2033 и Метро 2034. Време е да научим истината! Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят предверията на метростанциите. Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат ... |
|
От автора на "Бъдеще" и трилогията "Метро". ... Няма съмнение, че в момента Дмитрий Глуховски е най-популярният руски писател в България. В последните години успешно се появиха не само нови негови книги - "Бъдеще", "Метро 2035" и "Разкази за Родината", но и бяха преиздадени с нови корици "Метро 2033" и "Метро 2034". Време е за ново начало и за още една знакова негова книга - апокалиптичната "Здрач". Земетресения в Русия, урагани в САЩ, цунами в Индонезия... Целият свят е попаднал във водовъртеж от бедствия, които по странен начин се ... |
|
В бъдещето няма смърт, но няма и нов живот... ... Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието и вечната младост са вече факт, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца няма - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Мнозина опитват да измамят системата и попадат на мушката на военизираните Безсмъртни - маскирани щурмуваци, които силом инжектират серума, причиняващ най-страшното: ускорена старост. Ян е Безсмъртен и знае, че той и другарите му са последната ... |
|
"Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото. Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ? Пък и кои са тези ние? Може ли да се опише прословутият руски народ или многонационалният народ на Русия? Може ли да се намери ... |
|
Продължението на постапокалиптичния роман на Дмитрий Глуховски - "Граничен пост". Втората книга от антиутопичната поредица на Дмитрий Глуховски отново ни изпраща в разрушена Русия, но отвъд калната Волга, отвъд непроницаемия воал на мъгла вече са изчезнали всички разузнавачи, а граничните пунктове мълчат... В близкото бъдеще Русия е изолирана от целия свят. Вековната Москва се възправя все така гордо като център на малка империя. Жестока гражданска война, приключена с използване на секретно оръжие чрез Божията помощ, е опустошила и обезлюдила някогашната огромна територия. Отвъд Волга вече няма нищо... ... |
|
Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, Мейвис Дориъл Хей си спечелва много суперлативи, макар че написва едва три романа в жанра. Още първият от тях, "Убийство в метрото", обаче подсказва потенциала ѝ да забърква неустоима криминална интрига с колоритни герои. Действието в този класически детективски роман се развива в близост до Северната линия на лондонското метро. Когато госпожица Понгълтън е открита мъртва на стълбите на метростанция "Белсайз Парк", останалите пенсионери в обитавания от нея ... |
|
Бегъл опит за преразказ на реалността. Смелостта да бъдеш себе си. Една книга предимно за жени."Според мирогледа на Новия човек, който Ади вече си е изградила и продължава да развива на основата на изчетената литература - множеството книги, които са преминали през ръцете ѝ, но най-важното: оставили своя светъл отпечатък - настоящата ѝ книга е споделяне на най-съкровените тайни, настанени в сърцето ѝ. Любовта, която изпитва към хората, и стремежът ѝ да пробуди колкото може повече души и да ги издигне на по-висока вибрация намира отражение в това ново нейно произведение. Книгата се чете с ... |
|
Пиеси ... Петър Маринков е роден на 31 януари 1950 г., завършил е журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски", дълги години бе драматург в театър "Сълза и смях". Автор е на: романа „Ковчежникът”, на сборника с разкази „Граф и пеперуди” и на 11 пиеси, сред които "Нощта на кардинала", "Хиляда метра над морето", "Ноев ковчег". През 2006 г. за "Нощта на кардинала" е номиниран е с "Аскеер" в раздела за съвременна българска драматургия. ... |
|
През XIX век ги наричат властелини на мисълта: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев. Със своите творби те оказват огромно влияние върху умовете на съвременниците си. Наричат Фьодор Достоевски и Лев Толстой съвестта на народа. През XX век Горки, Бунин, Булгаков, Солженицин и редица други писатели осъждат социалното неравенство, говорят за опасността от зараждащия се тоталитаризъм, за отчуждението и самотата на човека. Днес, през XXI век, руските писатели Акунин, Лукяненко, Глуховски, Пелевин са всепризнати майстори на словото, а произведенията им се издават в цял свят. Тази книга представя истории от ... |
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |