"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
"Amar tan intensamente al otro que nos perdemos. Como un funambulista, Omar salta al vacío y en el éxtasis de estar flotando en el abismo, en el amor, la obsesión, no sabe a qué distancia están sus pies del suelo. A través de cartas escritas a su amada ideal irá encontrando poco a poco asideros en los que apoyar sus pies y entrar en contacto con la tierra y con su propio ser. La imagen proyectada por el ser amado nos devuelve, al final, la misma ternura, la misma pasión; se revela una conversación íntima e introspectiva que, más allá de dirigirse solo hacia ... |
|
|
Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
|
"Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. Осъзнаване е портрет на великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: "когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака". Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
|
Съставители: Иван Димитров, Иван Христов. ... Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени). Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата. Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години; 1 антология, 86 български поети и прозаици; 60 чуждестранни гости от 22 страни, от ... |
|
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
