В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |