"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
“Детето се зави презглава. Фъртуната виеше свирепо, но под юргана бе топло, уютно и сигурно. Подаде носле навън, само колкото да види отражението на огъня от старата печка по варосания таван и да чуе по-ясно пукота от съчките. - Бабо, спиш ли? - Кажи, сине. - Бабо, разказвай ми за….” ... |
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
София, средата на 1990-те. Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това - невъобразимо пъстър и увлекателен. Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше ... |
|
Книгата Софийска история ни запознава с Бистра - младо момиче, което живее в капана на собствената си непримиримост към лицемерието, фалша и лъжата, които са на всяка крачка около нея. Фината ѝ чувствителност я прави различна, отчуждена, някак обречена да бъде сама. Затова и самоизключването ѝ от общоприетия ритъм изглежда естествено - едновременно избор и съдба. Докато един ден не я връхлита любовта. За Бистра тя е пламенна, истинска и неустоима, за обществото - опасна, безразсъдна и грешна. Непознатите до този момент чувства ѝ дават криле и събуждат сърцето ѝ, но в действителност се оказва ... |
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
Компактдиска съдържа 23 песни в изпълнение на женски камерен хор, основан през 1966 г. от големия хоров диригент Васил Арнаудов, който след смъртта му носи неговото име. Редица от песните са изработени и многократно изпълнявани под негово ръководство и в този смисъл компактдиска има ретроспективен и възпоменателен характер. Демонстрира се големият репертоарен диапазон на състава - творби от епохата на Ренесанса, Класицизма, и от ХХ век. Много от произведенията в компактдиска отдавна са се превърнали в емблема на състава. Софийският камерен хор е дълбоко свързан и с българското музикално творчество. Някои от песните в тази ... |
|
Компактдискът съдържа няколко, вече превърнали се в безценен архив, записа на големия български хоров диригент проф. Васил Арнаудов - основател и в продължение на няколко десетилетия ръководител на Софийския камерен женски хор. Това са великолепните зимни размисли” на Тодор Попов, композитор дълбоко свързан с диригента Арнаудов, също както и останалите автори от компактдиска - Любомир Пипков, Константин Илиев, Александър Текелиев, Александър Танев и Иван Спасов. С изключение на песните на Иван Спасов - “Триптих”, всички останали са създадени и изпълнени за пръв път от хора по инициатива на Васил Арнаудов незаменимият ... |
|
Ирина Щиглич и Теодора Павлович, заедно с прочутия български женски камерен хор “Васил Арнаудов” са регистрирали подбрани песни от Шуман. Почти всичките са композирани през 40-те години на ХІХ в., прекрасно време за Шуман, намерил най-после истинското щастие на живота си. В тях са изразени най-съкровени чувства, радости и тъги, възторзи, впечатления и инспирации от поезията на любимите му Мьорике, Рюкерт, Айхендорф, Елизабет Кулман и други немски поети, вдъхновявали много композитори на романтичната музика. Истински бисери са малките песни като “Розмарин”, “Майска песен”, “Пролетна песен”, “Спинелиед”, също и хорът от ... |
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата. Книгата е посветена на едно обществено явление, важно за демографската картина на България – масовата имиграция на населението към София. В нея се обръща внимание на социолингвистичните и психолингвистичните аспекти на този процес. В имиграционните потоци през периода на засилена миграция (началото на 60-те години на ХХ век до края на века) масово се включва населението от Западните покрайнини в Трънско, Брезнишко, Годечко, Западноберковско, Белоградчишко, Царибродско и Босилеградско, живеещо от двете страни на българо-сръбската държавна граница. Това население, ... |
|
Градовете и годините на Иван Снегаров. Книгата е посветена на живота и творческото дело на историка Иван Снегаров (1882 - 1971), представени на фона на неговото време и пространство. Състои се от три части и илюстрации. Първата част, "Градове и години", е биографична. Специално място в нея е отредено на Охрид - града, в който се формира бъдещият историк и на който той посвещава най-значимите си трудове. Разказът проследява пътя на Снегаров през различни градове и занятия до утвърждаването му на академичното поприще като най-авторитетен църковен историк, академик, пръв ръководител на Историческия институт на БАН. ... |