Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
