Томче лирика. Поезия

Джулай

Знам - полунощ отдавна мина.
Росата се сипе по пясъка.
Вятърът свири на празна бутилка от вино,
изпито с приятели.
Скоро ще съмне и първият луд във очите ви
ще съм аз -
посрещачът на Слънцето.
Скоро ще съмне и първият дрезгав звук
ще е този...
Някой ще викне сърдито в просъница:
Мани го тоя - пее на вятъра!

И ще прегърне жена си.
А аз - тази гола китара.
Красимир Йорданов

"Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ръба на избора и на последствията му, на ръба на любовта и опроверженията ѝ. И с една задължителна и спасителна ирония, която ще те принуди да си тананикаш и най-болезнените думички и така ще те... обезболи. Оксиморон, но верен - обезболяваща поезия! Красимир Йорданов владее това чудо да четеш, докато тиха вулканичност те обземе."
Камелия Кондова