Стефан Бонев, майстор на късите художествени форми, изваяни от немерена реч, е събрал в сборника си 24 разказа или две дузини, по израза на неговия редактор проф. Клео Протохристова. Книгата представлява реалност, в която буквите и думите копират действията на своя създател, говорят от името на автора, регистрират партии и коалиции, борят се за власт, съвсем по човешки си подливат вода, замерват се с юридически аргументи и популизъм, стремят се да заемат първото място в абзаца и изречението, в заглавието на разказа и в името на книгата. Но това е и свят, в който любовта и добротата превръщат една обикновена монета в ... |
|
Често наричан "баща на японския къс разказ", Рюноске Акутагава (1892 - 1927) е сред първите японски писатели, които добиват голяма популярност извън родината си. Това се дължи отчасти на стилистическата му виртуозност, отчасти на умението да съчетава съществуващите традиции, култури и предания през психологическа или философска перспектива. Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава. Сборникът "Странна история" включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. ... |
|
Франсис Скот Фицджералд написва Странният случай с Бенджамин Бътън през 1922 г. Той отбелязва, че е провокиран от ироничната забележка на Марк Твен за това колко жалко е, че най-хубавата част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. През 1860 г. Бенджамин Бътън се ражда старец и мистериозно започва да младее. В началото на живота си той е съсухрен и изнемощял, но докато се подмладява прегръща изцяло живота - отива на война, управлява бизнес, влюбва се, раждат му се деца, отива в колеж и подготвително училище, умът му започва да отслабва и бива записан в детска градина, а в крайна сметка се връща под ... |
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
Сали Даймънд е истинска откачалка, но самата тя е напълно наясно с това. Да, Сали е странна, емоционално незряла, никога не е имала приятели и социални контакти и предпочита да живее в уединение заедно със своя баща. Той често ѝ повтаря, че когато умре, тя ще е най-добре да го... изхвърли на боклука. И когато това наистина се случва и трупът му е открит там, бедната Сали, която тепърва ще трябва да научи много, включително и че хората не винаги казват това, което мислят, ще привлече трайно вниманието на медиите и полицията в своето малко ирландско градче. Разбира се, Сали съвсем не е подготвена за онова, което ... |
|
Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо Голямата странна градина е приказка и за деца, и за възрастни."Написах Голямата странна градина преди петдесет години, преди половин век, когато сякаш бях непознаваемо различен, живеех в друг човек и в нечий друг живот. Тогава бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах, обичах да разсъждавам и да пиша за смъртта, защото подсъзнателно бях убеден, че тя никога няма да ме сполети. Бях до болка изпълнен с ... |
|
"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
|
Това, което изглежда като магия, е просто част от живота, която все още не разбираме... Когато пенсионираната учителка по математика Грейс Уинтърс получава в наследство занемарена къща на остров в Средиземно море от приятелка, с която не поддържа връзка от години, любопитството ѝ надделява. Тя заминава за Ибиса с еднопосочен билет, без туристически справочник и без никакъв план. Сред каменистите хълмове и по златистите плажове на острова Грейс търси отговор на многобройните въпроси за живота и загадъчната смърт на приятелката си. Това, което открива, е по-странно, отколкото би могла да си представи. Но за да се ... |
|
Имиграция. Идентичност. Ислям. ... Европа е пред самоубийство. Дали европейците ще се примирят с това? Намаляваща раждаемост, масова миграция, тероризъм. Европейците са неспособни да се защитят. Тази книга е не просто анализ на демографските и политическите реалности, но и свидетелски разказ за континент в режим на самоунищожение. Една от причините за това тревожно състояние е масовото пренасяне на цели народи в Европа. Някогашният континент - дом на европейските народи - постепенно се е превърнал в дом на целия свят. Дълбоко обременена от вината за миналото си, Европа приема огромен брой имигранти от бившите си колонии, ... |
|
Самотна майка подозира, че малката ѝ дъщеря е видяла нещо... но пътят към истината може да ѝ струва всичко. Може би Тес се притеснява без причина, но да поверява грижите за тригодишната си дъщеря, Попи, на бившия си и новата му млада съпруга, я изпълва с особено чувство. Джейсън не е лош баща, но за Тес е болезнено да го гледа как се наслаждава на семейния живот с друга. Когато Попи се връща от престой при баща си през уикенда, Тес намира сред нещата ѝ куп шарени листове, но под тях се крие нещо, което я ужасява. Мрачна рисунка с черен пастел. Какво означава това? Нарисуваното е толкова просто и ... |
|
Билодо е пощальон на 27 години. Живее на деветия етаж в апартамент, облепен с киноафиши, а единствената му компания е златната рибка Бил. В ерата на интернет задачата му е да разнася сметки и служебни формуляри из Монреал. Но попадне ли му лично писмо, сякаш е намерил съкровище! Билодо не го доставя на адреса, поне не веднага. Отнася го вкъщи и го отваря на пара. Едно писмо променя живота му и пощальонът попада във възбуждащата игра на любов, поезия и смърт. Дени Терио е роден на 24 август 1959 г. в Квебек, столицата на канадската френскоезична провинция Квебек. Романист и сценарист, с диплома по психология. Четири пъти ... |
|
"Да говорим само с рисунки! Без нито една дума." Идеята на Ана Ана крие известен риск."Ана Ана има идея! Утре тя и плюшките ѝ няма да говорят с думи... Ще говорят с рисунки. – Вземете плюшки! Листове и моливи за всеки. Утре ще рисуваме всичко, което искаме да си кажем. Без нито една дума. Съгласни ли сте? – Да!!! – Чудесно! – Добра идея! И всички заспиват." Из книгата ... |