Пето издание. ... Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984, който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа малко познати разкази и притчи на Франц Кафка. ... |
|
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
"За доброто мога да ви говоря, но не и за злото. Що е злата, ако не е добро, изтерзано от глад и жажда? Повярвайте, когато доброто гладува, то търси храна дори и в мрачните пещери, а когато зажаднее, пие дори и от мътна вода. Вие сте добри тогава, когато сте в сговор със себе си. Ала дори да не сте в сговор със себе си - пак не сте зли. Разединен дом все още не е разбойническо свърталище, а само разединен дом. Кораб без рул може да се носи безпосочно сред опасни рифове, но пак да не потъне." Из "Пророкът" "Халил Джубран е сред най-удивителните явления на XX век." Джордж Ръсел "Не мисля, ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
След дълго студентство в Париж вече дипломиран д-р Старирадев се завръща в родния си град Търново. Разкъсван между европейската изтънченост и ориенталската провинциалност, той с несгода приема новия обрат в живота си, а раздвоението му намира израз и в отношенията му с две жени - красивата Елеонора от заможно семейство, и прислужницата Марина, съблазнителна, чувствена и с топло сърце. Суетен и честолюбив, докторът волно или неволно си играе с чувствата на двете до неминуемо драматичната развръзка на фона на една измъчена България от началото на XX век, трагично разкъсвана от войни и бедствия. ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
Ф. М. Достоевски не е само автор на дълбока и трагична проза за дебрите на човешката душа. Чуждата жена и мъжът под кревата (1848) е блестяща и забавна новела, в която ревността, абсурдът и човешката слабост се преплитат в смехотворна и нелепа ситуация. Един мъж, воден от болезнена подозрителност, се впуска в неистово преследване, което го отвежда под леглото на непозната жена - място на ревност, срам и комично напрежение. Белязана от гоголевски хумор, тази ранна творба предвещава великите романи, които ще последват. ... |
|
|
През 1947 година млад и талантлив български биолог пристига в Париж, за да подготви докторантура и да участва в изследвания относно разкриването на ДНК. Година по-късно в СССР се възприема официално доктрината на Лисенко, която отрича наследствеността и реакционната буржоазна генетика. Като верен сателит България е длъжна да се присъедини към тази лъженаука. Насрочена е биологическа конференция, на която да се утвърди новата линия. Желателно е и присъствието на докторанта от Париж, от когото ще се иска да заклейми западната наука. Намират начин да го привлекат обратно в родината с уверението, че е за няколко дни, а после ... |
|
|
Началото на XX век бележи появата на "Тълкуването на сънищата" (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856 - 1939). Забележителният труд поражда огромен интерес се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението, подкрепено и от издателя, да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба "За сънищата", в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери. ... |
|
|
Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
