Приказки от Аксдория

Открий кралства, в което причудливата магия управлява земята. В тази очарователна колекция от приказки младите читатели поемат на незабравимо пътешествие, пълно с важни житейски уроци и вълшебно забавление. Тук ще срещнеш вълнуващи истории за смели постъпки, които вдъхват надежда, и за пътя към истинската любов.

"Драги читателю, сигурно си чувал безброй приказки и легенди. А знаеш ли, че феите от Аксдория не обичат да се пише за тях и че до сега никой не е успявал?

Нашата история ни отвежда далеч отвъд замръзналите планини, на малка полянка, цялата покрита с червени рози. Там, казват, се намирало последното фейско кралство, а всяка роза представлявала една от феите. Нашата героиня живеела в роза, различна от останалите. Разцъфващ розов пъп, все още твърде млад, за да се види отдалеч, но пълен с магия –изящна черна роза. А феята, която я обитавала, носела същото име – Черната роза.

Амброзия, кралицата на феите, дарявала всяка фея с уникална дарба още при раждането ѝ. Една от тези чудни способности била дадена на феята на цветята. Тя имала дарбата да накара всяко цвете, близко или далечно, да разцъфне напълно и да бъде толкова красиво, колкото само едно цвете може да бъде. Феята на цветята имала лилави криле, които ръсели прашец по горските растения, докато прелитала над тях. Друга от феите пък била надарена с таланта да говори с животните. Всеки път, щом изникнела опасност, тигровите ѝ криле затрептявали и издавали мощен рев, който ужасявал всеки, дръзнал да навреди на кралството на феите.

Освен че благославяла всяка новородена фея, Амброзия имала и свой собствен дар. Кралицата на феите била единствената, която можела да се преобразява, като ръси прашец от величествените си криле. Феите заедно поддържали равновесието в Аксдория и пазели кралството скрито от света.

Но нека се върнем на нашата героиня. Черната роза също притежавала необикновен дар. Тя контролирала природните стихии само с лекото пърхане на крилете си. Именно заради този дар тя била непредсказуема. Също като майката природа. Ако някой посмявал да я разгневи, с едно трепване на черно-сребристите си криле можела да предизвика разрушителни ветрове на другия край на света. Заради характера ѝ повечето феи я избягвали и се страхували от нея. С времето Черната роза започнала да възприема дара си като проклятие.

Единствено майка ѝ – кралицата, я разбирала.
– Всеки дар се дава с причина, мила моя – уверявала я Амброзия всеки път.
– И ти ще намериш своето място в света.

Черната роза така и не повярвала на думите на майка си. Вместо това прекарвала дните си сгушена между венчелистчетата на своята роза, взирайки се в звездите."
Из книгата

Прасето магьосник
Прокълнатите принцеси
Жабокът готвач
Черната роза