В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 11. ... Книгата съдържа студии и статии на Михаил Неделчев за литературата от периода на НРБ, създавани от 2005 година насетне. Те представят структурните характеристики на системата и доктрината на социалистическия реализъм; генеалогии на алтернативния сектор в литературата на НРБ - от несбъдналата се алтернативна жанрова система на белетристиката, през Пеньо Пенев като жертва на "огняроинтелигентския синдром", до учителното присъствие в литературознанието на Никола Георгиев и меката власт на моралните авторитети от късната ... |
|
|
"Една от характерните особености на Влайковото творчество е художествено премерената употреба на родния говор на писателя, т.е. местния пирдопски диалект. Словото му е изключително своеобразно и би обогатило не само речника, но и въобще духовния хоризонт на всеки българин. Първото предисловие към изданието обосновава издателските принципи, между които е и запазването на оригиналния Влайков правопис. Имаме надежда, че двете неизползвани букви в съвременния български правопис няма да станат препъни-камък за читателите - онези, които приемат предизвикателството да прочетат творбите, ще бъдат мотивирани при сблъсъка с ... |
|
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Капан от думи Текстовете, които следват, не се препоръчват за лица със затруднения във възприятието на истината! Какво може да се намери тук? Силует на горска фея и вятър, разнасящ жълтите листа на есента... А може би и поредната умряла лисица. Престорила се е едва след като написаното е изиграло ролята си на капан. Как се е случило? Интересно е как някои могат да бъдат подмамени с думи. Като тези! Думи, които привличат и пораждат желание да бъдат следвани. Поддалите се на въздействието им изгарят от желание да се хванат за ръка и да направят с тях общи изречения. Да разкажат и те своите истории. Да вдъхнат живот на ... |
|
|
Авторът проследява процесът на възникването, развитието и проявленията на социалните конфликти в различните области на обществения живот и дейности и доказва, че на всеки следващ етап от движението си конфликтът все повече набъбва и се усложнява, все по-трудно става разрешаването му и по-тежки са последиците от него. Колкото по-малко внимание се обръща на един конфликт, толкова по-големи са пораженията от него. Но хората трябва да знаят как да подхождат към вероятните социални сблъсъци и инциденти, а за тази цел са им необходими повече научни знания и практически подходи, по-точни умения и опитност, за да се справят с ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа разкази и повести от Тодор Влайков, редове от биографията и статии, анализиращи творчеството му от Елин Пелин, Константин Константинов, Георги Константинов и Панко Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Res publica + ... Бележки върху неговото развитие и върху условията на премахването му - 1910 г. Големият български писател Тодор Влайков (1865-1943) е известен не само с литературното си дело, но и със своята обществена дейност и политическа публицистика. Той е един от най-близките съратници на бележития политически деец Найчо Цанов, като те двамата поемат инициативата за създаването на Радикалдемократическата партия, която обединява напредничавите среди на интелигенцията и играе важна роля в борбите на българския народ срещу личния режим на Фердинанд Сакскобургготски. ... |
|
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
|
Лейди Амелия, диамантът на лондонското общество, е отгледана, за да бъде перфектната херцогиня - умее с еднаква лекота да бродира, да аранжира цветя, да командва домакинство и да организира спиращи дъха приеми. Единственият проблем е, че херцогът, за когото е сгодена от дете, не бърза да се ожени за нея. Особено след като я заварва сама, неглиже и с друг мъж... Сега младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство - да се научи как да обича новия си съпруг и как да преживее скандала. Бенедикт Астърли никога не е предполагал, че едно добро дело може да пренапише съдбата му. Когато открива разбита карета насред ... |
|
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
|
Известната оперна прима маестра Константина Петкова започва своята кариера още съвсем млада в хора на Русенската опера през далечната 1958 година. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория Санта Чечилия, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена. Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, а също концертира като солистка на знаменития оркестър Виртуозите на Рим. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико ... |
