Има такава любов. Тя съществува, защото в нея вярват! Подобно на Бог. Светът се крепи на обичащите! Ботев е поет и хъш - красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него - 43 години. До сетния си дъх! Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство? Истината е прозряла дъщеря им Иванка: "Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт". Не любов, а балада. Българската балада на века! ... |
|
|
Книгата е разделена на две части и се чете и от двете страни - едната представя истории през погледа на Ния Йотова, другата - на Богомил Димитров."Повечето от най-ранните ми семейни спомени са как майка ми и баща ми, седнали на кухненската маса, разказват забавни случки от живота си. Всички "истински случки", както ги наричаха те, бяха не просто смешни, но и пълни със самоирония. Затова като дете смятах, че самоиронията е качество, което всеки притежава. Пораствайки осъзнах, че всъщност самоиронията е изключително рядко срещана и започнах да ценя особено високо хора, които са я развили. Както и хора, които ... |
|
|
Специалните отношения баща-дъщеря. ... "Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща и стигат чак до смъртта на родителя. Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля - а именно да помогне на ... |
|
|
"Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас." Така започва този забележителен роман от Ейми Блум - блестящо написана, дълбоко вълнуваща, фантастично смешна книга за любов, разбити сърца и късмет... Разочаровани от семействата си, Айрис, която се надява да стане звезда, и Ива, по-малката ѝ сестра, поемат на пътуване из Америка през 40 -те години в търсене на слава и пари. Амбициите на Айрис тласкат двете момичета през една Америка, където всеки се преизобретява. Пътуването им започва от градчето в Охайо към смайващия и чувствен Холивуд, ... |
|
|
След като приятелката му го зарязва след тригодишна връзка, двайсет и осем годишният Джъстин се озовава отново в родния си дом в компанията на седемдесет и три годишния си баща Сам Халпърн, определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“. Бащата никога никому не е цепил басма, винаги се е изказвал в прав текст – каквото на душата, това на езика – и изживяващият се като кандидат-писател Джъстин започва да записва бисерите на баща си и да ги оповестява в блога си в Туитър. Намерението му е просто да запази черно на бяло чутото, но негов приятел пуска в интернет линк към блога. Отзвукът изумява ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Копнеем най-силно за нещата, които не бива да искаме."Целунах най-добрия приятел на баща ми." Из книгата Гуинет израства под грижите на баща си Кингсли - те двамата срещу целия свят. Майка ѝ никога не е била част от картинката, за разлика от Нейт - най-добрия приятел на баща ѝ. Двамата млади мъже са безскрупулни в бизнеса и изграждат от нулата правна империя, докато в същото време се грижат нищо да не липсва на малкото чувствително момиче. Поне до осемнайсетия рожден ден на Гуинет, когато младата жена се предава пред чувствата си и целува Нейт... само за да бъде отблъсната. Сега, две години по- ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
