Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Хвърковатият Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата не може да се каже, че не са известни на своите съотечественици, за свободата и благоденствието на които юнашки проляха кръвта си. Не. Техните имена се произнасят без разлика и на партии, и на съсловия, и на възрасти, и на полове, с една реч, те са идеал за всеки българин. Но никой не може да откаже и в това обстоятелство, че на малцина са известни действията на тия народни герои, що за хора са били те, кой ги е накарал да минат Дунава, как са се осмелили да излязат с двайсет или стотина момчета срещу колосалната Турска империя, каква участ ги е постигнала ... |
|
Легендата и нейните герои 36 емисии - полемики - скандали - интервюта - версии за печата - гореща линия - световни звезди 2004 ... През 2002 година бях изправен пред тежък избор. Но накрая все пак успяха да ме убедят. Пък си и казах: "Нали толкова често си повтарял, че е по-добре да се износиш от работа, отколкото да ръждясваш! Тогава започвай!". И започнах. Атаката срещу "Всяка неделя" изпревари дори и премиерата й. Квиченето продължава и досега с незначителен с незначителен успех. Нищожествата веднага се подразниха от девиза й: "Ние сме това, което сме били! Другите да се променят!". ... |
|
Романът Братя Карамазови е един от най-ярките в творчеството на Фьодор Достоевски. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение."Начевам животоописанието на героя мой, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алесей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че той съвсем не е голям човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова забележително има у вашия Алексей ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... Ран Босилек (1886 - 1958) е литературен псевдоним на Генчо Нагенцов. Той е роден в Габрово, където учи в Априловската гимназия. Завършва право в Брюксел (1918), но само пет години работи като адвокат. От 1923 г. до 1948 г. е редактор на списание "Детска радост". Автор е на десетки сборници с приказки, най-добрите от които са събрани в този том. "Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките." Ран Босилек ... |
|
Легенди и предания от средновековна Европа. В този сборник са включени средновековни текстове, жанрово определени като примери (exempla). Примерите са кратки морализиращи разкази, предназначени да подпомогнат проповедниците при изготвянето на техните проповеди. Те целят да подсилят чрез конкретността на преданието емоционалното въздействие на нравственото послание, избягвайки директното и отегчително морализаторстване. Разбира се, анекдоти от този вид са се разказвали винаги, но примерът придобива сравнително устойчиви жанрови характеристики след тринадесетото столетие, когато новосъздадените просешки ордени превръщат ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
Стивън Гросби е професор по религия в университета Клемсън, Южна Каролина. Последните му публикации включват "Библейските идеи за националността", "Древност и съвременност" (2002) и с участието му като съавтор и редактор - "Националност и национализъм" (2004). Участник е в редакционните съвети на няколко списания, вкл. "Нация и национализъм", "Етнически и расови изследвания" и "Общество". Разбирането на национализма има централна роля в изясняването на множество социални конфликти и политически диспути, които доминират в съвременното ни ежедневие. В книгата " ... |
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата."Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш от нищото. С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края на краищата ... |