За да виждаш себе си такъв, какъвто те вижда Бог. ... Чувстваш ли се така, като че ли нещо липсва в твоя живот като християнин? Ако чувстваш, че нещо те възпира да бъдеш изцяло такъв, какъвто си в действителност, тогава тази книга може да ти помогне. Прочети долните твърдения и провери дали те описват твоите мисли и чувства: "Искам да бъда приеман и одобряван от другите, но страхът да не бъда отблъснат ме възпира да се сближавам с хората. Искам да бъда христов посланик, но страхът ме възпира да се противопоставя на действителността. Искам добре да оползотворя своите способности и таланти, но чувството ми за ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
Поезията на Вселената в очите ти започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабораториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност ... |
|
|
"Скъпи третокласници, Когато разгърнете страниците на този учебник, отново ще попаднете в света на цветовете, на формите в природата, на образите и знаците и на много други любопитни неща. Учебникът по изобразително изкуство ще ви разкаже за сградите и техните форми, за народните обичаи и празници, за карнавалните маски, за украсите на тъканите и на предметите. Той ще ви помогне да наблюдавате по-добре и по-внимателно нещата, които ви заобикалят. С негова подкрепа ще придобиете повече опит в рисуването, моделирането, апликирането, проектирането и украсяването. Учебникът ще ви покаже нагледно как да работите с ... |
|
|
Преразказани от Румен Шомов. ... И неговия верен кон Шарколия."Още от най-ранно детство, понякога без дори да осъзнава, човек започва да усеща привързаност към мястото, където е роден и към хората и историите, с които е заобиколен, благодарение на други, живели преди него личности - реални като Васил Левски, приказни, като юнака, който побеждава ламята или легендарни като Крали Марко. Важното е да чувства тяхната сила, те да бъдат негова опора в живота. Когато се заех с Крали Марко, искаше ми се точно това - да върна на детството си, и не само на моето, един образ очистен от героизирането на пиянството и еснафските ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Когато преди две години на имейла ми започнаха да идват разкази на Никола Крумов, веднага се влюбих в изказа му, в кратките изречения, с които успява да пресъздава емоции, гледки и сюжети, понякога провидно битови, друг път съвсем отнесени във въображението му. Интелигентното му чувството за хумор обаче си остава само в литературата, която създава. В живота Никола Крумов е сериозен, мистичен и недружелюбен човек. Неговата мъжествена по балкански външност всява респект у по-дребните породи кучета, но изначално отблъсква противоположния пол. Лично мен ме напсува ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
"Чувствителността е единствения най-важен елемент, който прави индивидите цялостни човешки същества - биологично, емоционално и духовно. Въпреки това, при моето изследване относно същността на чувствителността, никъде не намерих задоволителен отговор. Затова аз трябваше да ѝ дам своя собствена дефиниция. Чувствителността е една от фундаменталните функции на живия организъм, способността да се усеща несъответствие, липса на хармония в потока на живота. Най-общо хората я наричат инстинкт: способността да се усети ситуация на живот или смърт, да се определи дали някой е твой враг или съюзник и дали ти трябва да ... |
|
|
"Образът на Страйдър, моята великолепна и умна немска овчарка, с добавените невероятни качества, критикуващ ценностите, поведението и действията на хората, е изграден като хиперболизиран антипод на човека. Той носи не само критичните мисли на множество мислители, но и на много мои приятели и хора с житейски опит и олицетворява доброто и оптимистично начало у човека... Реалното лице (което познавам от повече от 55 години), върху което е изграден образа на Човека, притежава множество от положителните черти, но не и всичките. Така допълнен с качества, емоционални характеристики и преживявания, в образа на Човека ... |
|
|
Там, във фургон край необятни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му - да стане последен в света. От тази мисъл извира сила и чувство за свобода, което не могат да разколебаят никакви житейски изпитания. Светът е олицетворен от образа на Старата, неговата жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
