Всяка сутрин Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящна история, която преплита герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки. Изненадващо радостна книга за старостта и провала на един писател, опитващ се напразно да улови същината на живота. Духове, въображение, литература: новият роман на ... |
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
За първи път в България книгата "Питър Пан" излиза с най-красивите илюстрации на италианския майстор художник Либико Марайа. Вълшебството на красивите илюстрации идва отново във вида на оригиналното издание и с незабравимите илюстрации на италианския майстор художник. Сър Джеймс Матю Бари е английски писател, журналист и драматург. Роден е през 1860 г. в Киримюр, Шотландия. Автор е на много романи, повести и пиеси. През 1904 година в Лондон на театрална сцена е поставена пиесата му "Питър Пан", която след авторска преработка през 1911 г. е издадена като книга. Преиздавана стотици пъти, филмирана и ... |
|
Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършил е архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка. Бил е декан в Колежа по изкуствата на Намибия. Почетен консул е на Р. България в Р. Намибия. Член е на Съюза на българските писатели. Първият му роман "Анича" е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За този роман писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив. Михаил Михайлов е страстен ловец. Част от неговото творчество е ... |
|
Последните дни на Ърнест Хемингуей. Юли 1960-а. В спокойния пристан на вила Финка Вихия край Хавана Ърнест Хемингуей все по-трудно пише. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо. Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете (заглавието е цитат от ... |
|
Едно пътуване назад към детството и напред към неизбежния, но непредсказуем край на живота. Много рано сутринта на Нова година, точно преди 70-ия си рожден ден, Улф Норстиг има преживяване, променящо живота му. Седнал в личното си пространство, стара марципановозелена каравана, която е паркирал за постоянно в собствената си гора, той вижда за първи път вълка, чието присъствие е подозирал. Преживяването го завладява. Така започва едно пътуване назад към неговото детство и напред към неизбежния, но непредсказуем край на живота. Ulf, може да се добави, е форма на по-старото съществително ulv, което означава вълк. Нишките на ... |
|
Романът Анича е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За този роман писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив. Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършил е архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка. Бил е декан в Колежа по изкуствата на Намибия. Почетен консул е на България в Намибия. Член е на Съюза на българските писатели. Михаил Михайлов е страстен ловец. Част от неговото творчество е посветено на лова и животните. ... |
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |