"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Когато Тео пристига в Голдън, никой не знае кой е и защо е дошъл. Възрастен португалец с мелодичен акцент и с очи, които сякаш светят, той мълчи за своето минало и мъката, която носи в себе си. Но след като влиза в местното кафене, Тео остава запленен: по стените са наредени деветдесет и два портрета, нарисувани с молив върху бяла хартия. Вдъхновен от майсторството на художника, той решава да ги купи един по един и дари на хората, изобразени на тях. На старите и младите, бедните и богатите, самотните и обичаните – на целия този тих и довчера съвсем обикновен град. В замяна Тео иска само едно – да чуе техните истории. С ... |
|
|
Коледа в Швеция под блещукащите звезди на северното небе. 1945, Бергслаген, Швеция. Загубила всичко в опожарения Рованиеми в родната Финландия, Тула пристига в малко шведско селище, търсейки мир и подслон за двете си деца и работа за себе си. В единствения куфар, събрал цялото ѝ имущество, младата финландка е скътала най-ценното си притежание - буркан с квас за хляб, поддържан и предаван от майка на дъщеря поколения наред. И квасът, символ на семейната традиция, започва да изхранва малкото семейство и в Швеция. В местната пекарна, където Тула намира работа, приемат нейната рецепта за финландски ръжен хляб и ... |
|
|
Тя е тяхната съседка. Тя знае техните тайни... Бившата прислужница Мили вече е социален работник и заедно със семейството си се мести да живее в привидно тихо градче. Готова e да се посвети на характерния за предградията спокоен живот, Мили не очаква да попадне във вихъра на разразила се драма, приключила с плувнал в кръв труп. Кой от съседите на тихата уличка е способен да извърши подобно престъпление? И какво да прави една жена с тъмно минало, когато полицията отново потропа на вратата ѝ? Прислужницата направи Фрида Макфадън любимо име на милиони читатели в четиресет държави по света. Книгите ѝ ... |
|
|
Стела Фишър е автор на медицински статии - занимание, към което се насочва, след като осъзнава, че лекарската професия не е за нея. Кариерата ѝ е във възход за разлика от личния ѝ живот, за който все не ѝ остава време. Тази година тя решава да се прибере в родното си градче, Лейпърс Форк, за коледните празници - първите без обичния ѝ баща. И да съчетае работата с удоволствието, като подготви статия за пациент, загубил паметта си вследствие на преживян стрес. Градчето е толкова уютно и приказно украсено, че ѝ се приисква да остане там завинаги. Тя обаче не е подготвена за срещата с Хенри ... |
|
|
"Той каза, че се е отказал от онова, което не може да задържи, за да получи онова, което не би могъл да изгуби." Из книгата През един горещ летен ден стар шевролет импала е пометен от идващия влак. Едва след няколко дни властите откриват, че миг преди да застане на пътя на влака, жената зад волана е изритала малко момче от колата си. Момченце със счупени очила, което стиска с всички сили скицника си... но не говори. Чейс Уокър като дете е обикалял домовете за изоставени деца, но е имал късмета да го изпратят при семейство, което го приема с разтворени обятия. Сега, като журналист в местния вестник, той е ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
