Тази книга дава своя принос към темата за ранните българо-американски контакти и отношения в периода до Освобождението на България. Авторът изследва един малко проучен въпрос за влиянието на Съединените американски щати върху българското Възраждане и националноосвободителните борби на българите до Освобождението. Декларацията за независимостта, Гражданската война и политическият живот в Америка. Америка като модел за следване в националноосвободителното движение и в уредбата на бъдещата свободна българска държава и др. ... |
|
Енциклопедичен справочник. ... За пръв път в този енциклопедичен справочник на едно място са събрани биографиите на онези 230 души - създатели на първия конституционен закон на България, които имат щастието и голямото задължение да играят ролята на учредители на конституционния ни живот. Това е цветът на българския политически, обществен и стопански елит, който по волята на историята и решенията на Берлинския конгрес е свикан да изработи Органически устав за държавно устройство на Княжество България. Учредителите, които поемат тежкия кръст да създадат условията за бъдещето развитие на страната, не са аристократични ... |
|
Целта на автора да се обоснове значимостта на подобно изследване в едно променящо се общество изглежда не особено трудна задача. Предосвобожденските идеи за държавно устройство и управление и реализацията им в основния закон на възстановената през 1879 г. държава представляват съществена част от българския исторически опит, който днешните управници високомерно подценяват, а някои от тях дори и не познават. Настоящото проучване намира смисъл и в неосъществявания досега стремеж за систематизиране и анализ на историческата литература по темата, както и в изследването на някои съществени аспекти на така формулирания проблем ... |
|
Осветява интересни факти от историята на Учредителното събрание (февруари–април 1879) и приемането на първия основен закон на Третата българска държава – Търновската конституция. ... С приемането на Търновската конституция през 1879 г. България отново се завръща в семейството на свободните европейски държави, от което тя бе отделена насилствено в продължение на цели пет века. Българският конституционализъм обаче започва не от датата на приемането и, а много по-рано, защото тя се явява законодателна интерпретация на демократичните идеи на Българското възраждане. Корените му могат да се потърсят в демократичните традиции на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Стенната карта е с размери 140 x 100 cm. Изработена e от винил и е с пластмасови лайсни в долния и горния си край. ... |
|
В ръцете си държите фототипно издание на един от първите учебници по българска история, отпечатани в зората на модерна България. Той излиза през 1879 г. под заглавието Извод от българската история, а за пръв път се появява дори още по-рано - непосредствено преди Освобождението. Темите в учебника обхващат времето от създаването на Дунавска България до завършека на Руско-турската война и Санстефанския мирен договор. Съвсем очаквано, из страниците се намират събития и личности, за които учим и днес, но и редица неточности или погрешни тези - неизбежен резултат от нивото на историческата наука по онова време. Учебникът е ... |
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
Идентифицирането на мерки за справяне с демографските проблеми и тяхното прилагане е целенасочената дейност на държавата, отразяваща възгледите на правителствения орган в областта на демографското развитие и има за цел формирането на желания тип възпроизводство на населението. Този вид дейност в България е основно ориентирана в три основни линии: фокусиране на подобряването на коефициента на плодовитост; намаляване на смъртността; териториалното преразпределение на населението, което влияе върху механичния растеж. На базата на анализа може да се каже, че в България през разглеждания период са били предприети мерки, ... |
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
В настоящата книга, писана за немските читатели през 1928 г., германският офицер и журналист Рихард Фон Мах разказва за последните дни на Източна Румелия и Съединението ѝ с Княжество България, съдбата на първия български княз - Александър Батенберг, заговора срещу и убийството на големия български държавник Стефан Стамболов, присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война и излизането на България от войната. Професионалното журналистическо перо на Фон Мах ни представя историята на Третата българска държава през погледа на един европеец, който с вроден дълг към справедливостта и ... |