Danish National Symphony Orchestra. Eivind Gullberg Jensen. ... |
|
|
Деворина ГАМАЛОВА е родена в България през 1965 г. Учи цигулка в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София, специализира в Англия цигулка и виола (Кралски колеж за музика и Музикалната академия “Гилдхол”). В момента концертира като солистка и камерен изпълнител, участва в концерти за организацията на Йехуди Менухин – “Live Music Now”, както и преподава цигулка и виола в Саут Даунс Колидж, Чичестерския институт за висше образование, Голдсмит Колидж и Пърсел Скул в Лондон. За записите на тази програма, Д. Гамалова се е обърнала за сътрудничество към свои колеги от България и Англия – Ружка Чаракчиева и Питър ... |
|
|
В албума на оперния бас Юлиан Константинов са представени осемнадесет песни на руски композитори от 19 в. Към дискът има и двуезична книжка на български и английски език с интересна информация за руските класици, чиято музика е включена в компилацията, кратка биография на Юлиан Константинов и пианистката Йоланта Смолянова. ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
Khachaturian, Tchaikovsky, Glinka, Prokofiev, Borodin, Rimsky - Korsakov, Kavalevski. ... Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. ... |
|
|
За пръв път е издаден компактдиск на един от най-възхваляваните и най-много отричаните творци на българската композиторска школа. Творчеството му винаги е било обект на дискусии - най-често завършващи с отричането на поредния му опус. Същевременно, още с първите си композиции той се утвърждава като новатор, авангардист, творец непримирим към шаблонното, конвенционалното, търсщ нови пътища за българското музикално творчество. Компактдискът има характер на ретроспекция, сочеща изграждането и развитието на един талант. Съчетанието от Кончерто гроссо /1945-1950/, една от най-ранните му творби, в духа на постнеокласицизма с ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
|
Пианист и композитор, Емил Наумов започва от най-ранна възраст концертната си дейност. Детето - чудо се откроява с голямата си надареност и зрялост не само като изпълнител, но и още с първите си композиционни опити, бележещи една оригиналност и вроден усет към форма и разработване на тематичния материал ( напр. “Картините на моя дядо”). Музикалното му формиране е в Париж, където е изпратен от началото на 70-те години на ХХ век. Завършва Парижката консерватория като ученик на една от големите дави в световната музика Надя Буланже. Изпълнителската и творческа дейност на Емил Наумов продължават да се движат успоредно. В ... |
|
|
Този компактдиск е измежду малкото направени в България записи на прочутата певица. Представлява комбинация от изпълнения, правени в различно време, с различни оркестри: Радиооркестърът с диригент Васил Казанджиев /1991 г. в София/ и Варненската филхармония с диригент Руслан Райчев /фестивал “Варненско лято”93/. Кабаиванска е подбрала арии, които отбелязват върхови моменти в кариерата и. За оперната публика е известно, че /след Мария Калас/ тя е призната за велика интерпретаторка на Тоска, също както и на Адриана Лекуврьор, Мими от “Бохеми”, Елизабет от “Дон Карлос”. Така компактдискът се превръща в своего рода ... |
|
|
Публиката у нас познава вече цигуларя Серджу Шварц, а някои от младите цигулари са получили ценни напътствия в провежданите от него майсторски класове. Роден в Румъния, Шварц живее от години в САЩ, Флорида. Възпитаник на букурещката музикална школа, на Рубин в Тел Авив, Гилдхол в Лондон и Джулиард скул в Ню Йорк, той е измежду проспериращите цигулари, канен за солист на най-прочути оркестри и престижни фестивали. В този компактдиск свири с цигулка на Лоренцо Сториони от 1780 година. Идеята да се съберат някои от най-обичаните от публика и изпълнители творби за цигулка от ХІХ век, е осъществена виртуозно от дуото Шварц- ... |
|
|
Първият компактдиск на сопраното Александрина Пендачанска издаден в България, съдържа осем арии подбрани от репертоара, с който певицата се прочу на световната оперна сцена. Естествено, в изминалите от записа години, Пендачанска прибави още редица нови роли в творческата си биография, но “Травиата” и “Евгени Онегин” - например, продължават да бъдат сред най-големите и сполуки. Певица с изключителна музикантска култура, с фин усет за стил и отлична техника, Пендачанска интерпретира особено ярко лиричните белкантови арии на Моцарт, Доницети, Белини, Росини. А дебютът и като оперна певица бе с голямата ария на Виолета от “ ... |
|
|
Началото на новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" бе поставено с тенора Димитър Узунов - забележителен певец и режисьор от "златното" поколение от втората половина на ХХ век. Продължението е с блестящото сопрано Юлия Винер-Ченишева. Над три десетилетия тя е абсолютната примадона на Националния оперен театър, а 12 сезона е постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера, като поема тежкия сопранов репертоар, при това - на немски език. В Софийската опера нейни коронни роли са Турандот, Аида, Татяна ("Евгений Онегин"), Елза ("Лоенгрин"), Тоска, Дездемона (& ... |
