Страшно ли е да си срамежлив и притеснителен? Получила най-големите награди за детска литература в скандинавските страни, писателката и кинорежисьорка Турюн Лиан създава пленителния си роман за деца "Алис Андершен". Алис скоро ще стане на девет. Стеснителна и затворена е. Ежедневно се страхува да не попадне на случаен инцидент по пътя за училище или в самото училище. Различна е и от останалите вкъщи, които са шумни и на глас изразяват чувствата си. Неведнъж се е чудела дали наистина с по-големия ѝ брат Мартин са роднини. Толкова пъти е чувала за бебета, които са били разменени в болницата, че ѝ се ... |
|
Ще се окаже ли загубата на паметта най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало? Няколко седмици делят Алис от четиридесетия ѝ рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете. Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота ѝ. И че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. ... |
|
Тази световноизвестна книга е преднамерено "погрешно" озаглавена: Тя не е само за надарените деца; не е само за децата; не е и само за онези възрастни, които отглеждат деца. Тя е за всеки възрастен, който поне веднъж е бил разтерзан от търсене на причините за своите болезнени преживявания. Алис Милер, терапевт, експериментатор и теоретик, пише, че когато използва думата "надарено" в заглавието, има предвид всички нас, които в детството си сме се научили да си служим с природния си "дар" да се приспособяваме към начина, по който се държат с нас - често злоупотребявайки с чувствата и ... |
|
В книжката ще намерите факти за: гепардите и параспринтьорите тичат на пружини; перцата за бадминтон летят по-бързо на връх Фуджи; бейзболните съдии не бива да носят розови гащи; незрящите скиори "чуват" склоновете с помощта на партньор; някои яхти не плават, а летят; има двайсет и пет начина да спечелиш Обиколката на Франция; най-бързите коли биха могли да се карат и наопаки; и още много, много любопитни факти за спорта. Илюстрациите са дело на Федерико Мариани, Доминик Байрон, Парко Поло, Антон Холман, Джейк Уилямс. Книжката е част от поредицата 100 любопитни неща на издателство Фют. ... |
|
Ник и Чарли са най-добри приятели. Ник знае, че Чарли е гей, а Чарли е убеден, че Ник не е. Само че любовта винаги е способна на изненади и Ник започва да открива много неща за приятелите си, за семейството си... и за себе си. Втори том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
Как невинни деца могат да станат завършени чудовища. ... "Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери". В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието - което, ... |
|
Спасението идва под неочаквани форми."Наистина не мислех, когато застрелях двамата си похитители. Беше избор на живот и смърт, в който печелившият е само един. Бяхме ние или те. Да избягаме в Гърция изглеждаше като единствената ни възможност, докато не разбрах по трудния начин, че винаги си плащаме за стореното. Така че освен вината, която разяжда отвътре, идва и наказанието, което ни е отредено. И дори тук - в живописните средиземноморски градчета, сред улиците със старинни каменни зидове, на брега на кристалното море, изкуплението чака своя час. Не можем да се скрием от съдбата си. Аз опитах, но това, което се ... |
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
Лиа е зле. Лиа не рисува вече. Лиа е просто сянка след злополуката, която отнема родителите ѝ. Аксел е най-добрият приятел на брат ѝ и когато се съгласява да я приюти в къщата си на плажа за няколко месеца, всички се надяват, че ще успее да върне към живота момичето, което Лиа е била само допреди няколко месеца. Това, което не знае, е, че Лиа винаги е била влюбена в него. Без значение от факта, че са на практика едно семейство. Животът и на двамата е на път да се промени завинаги. Защото тя е нещо, което той не може да има. Защото кожата му настръхва, когато са един до друг. Защото морето е безкрайно, а ... |
|
Книгата е продължение на "Мастило". Искрата пламва някъде там, на границата между Бледите и Белязаните. Границите съществуват някъде тук, начертани понякога само с мислена линия. А корените си търсим вечно... Алис Бродуей все още пие повече чай, отколкото е необходимо, и обича да пише в жълтата си каравана. ... |
|
Не много отдавна, преди век само, мастилото е разказвало истории върху хартия. В света на Леора обаче, мастилото изплита нишките на живота ни върху кожата завинаги. Всяка наша стъпка, независимо дали е добра или лоша, бива прилежно татуирана върху тялото ни. В света на Леора книгите не липсват. Но не какви да е книги, а книжници от кожата на близките ни, сглобени от татуировките на живота на хората като памет за добрите им дела. Ами ако делата им не са били достатъчно достойни? А мастилницата сякаш е била редактирана? И защо книгата на най-близкия може да се окаже конфискувана... "Мастило" е една история за ... |
|
Семействата са като отпечатъци от пръсти: няма два еднакви и всички те оставят своите следи. Дейзи Даркър е родена с дефектно сърце - присъда, която помрачава детството ѝ и я прави заложница на семейство, в което никой никога не я е обичал. С едно изключение - баба ѝ, саможива, ексцентрична авторка на детски книги, за чийто 80-и юбилей роднините се събират в навечерието на Хелоуин. Чудатата готическа къща обаче е малка и за членовете на семейство Даркър, и за всичките им мрачни тайни, но нямат избор - приливът и бурята ги откъсват от останалия свят. А точно в полунощ Дейзи и семейството откриват трупа на ... |