"Здравей, малки читателю! Време е за нови и вълнуващи преживявания, каквито даряват само пътешествията с четене. Ти си главният герой на читанката, която ще те води в славните ти читателски приключения. С нея ще опознаваш световете на Доброто и Красивото, ще се срещаш с необикновени герои и талантливи български и чужди автори на книги за деца. Ще се учиш, ще общуваш и ще се забавляваш в удивителния книжен театър на Словото, ще твориш и ще развиваш своя талант на читател. Заедно с теб по пътечките на литературата и познанието отново тръгват живата енциклопедия Ая и Малкият писател, както и верните помощници на всеки ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
|
Кестнер е автор на много книги за деца. В този том са включени най-популярните му романи: Антон и Точица (1935), Хвърчащата класна стая (1935) и Двойната Лотхен (1949). Изданието е с цветни илюстрации. Книжката е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. ... |
|
|
Роман, способен да накара и деца, и възрастни да се превиват от смях. 12-годишният Антон Албертсен ненадейно научава, че е резултат от случаен инцидент или "драскотина на гумата", както се изразява татко му. Момчето решава, че по един или друг начин трябва да оправдае съществуването си на земята, като извърши нещо значимо и смислено. С помощта на своята най-добра приятелка Ине той се нагърбва с мисията да помогне на своя баща да си намери нова жена. Тази иначе нелека задача превръща дебютния роман на Гюдрюн Скретинг в задушевен разказ за приятелството, влюбването и заплетените ситуации в живота. Неловките ... |
|
|
Да имаш късмет може да значи различни неща. Боби смята, че приятелят му Тони има късмет: разполага със своя собствена стая, а техните са му взели игуана. И брат му Матей има късмет: неговият домашен любимец е куче, което му помага да се ориентира. Освен това може да чете в тъмното с върховете на пръстите си! Боби трябва да дели стаята си и няма свое животинче... но постепенно разбира, че и той е късметлия по своему. Книгата е за онези, които умеят да откриват ценното у всеки човек. За онези семейства, в които човечността и топлотата се предават през поколенията. Тя не говори за специални потребности и увредено зрение, ... |
|
|
Този път Точица и приятелите ѝ се понасят на околосветско пътешествие по море, за да преживеят всичко, което океанът може да предложи - слънце, вълни, безкрайни хоризонти, чужди земи, бури, пирати, почти корабокрушение; за да се срещнат с невероятните обитатели на Подводното царство, да ги опознаят и обикнат и най-вече, за да осъзнаят, че с действията и бездействията си хората могат да променят хода на живота на планетата ни. Историите са разказани с непретенциозен хумор, щедро допълнени от любопитни факти за морските обитатели и опазването на околната среда. Докато плават из морета и океани героите на историята и ... |
|
|
Какво е щастието, попита наскоро един интернет потребител. И си отговори: да лежиш по корем до любимия човек и той да ти чете на глас от Тон Телехен. Писма до всеки и до всички показва нагледно защо това е така. Както подсказва заглавието, това е книга от писма - старомодни писма на хартия, поставени в плик. Обикновени? Ни най малко. Нали става въпрос за вселената на Телехен, в която всеки обитател на гората има свой неподражаем характер, също като в Мечо Пух или други любими детски класики. Катерицата, мравката, слонът, щурецът, мечокът и други са наистина мили и достъпни за разбиране и от най-малките читатели. И все ... |
|
|
Литературна критика публикувана във вестник Култура 1997 - 2013 г. ... Томът съдържа избрани статии от едноименната колонка във вестник Култура, писани през периода 1997 - 2013 г. - литературни рецензии за български и преводни книги, анализи на събития с явно влияние върху българската култура от този период, коментари по важни дебати."Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като вестникар и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в ... |
|
|
Една история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя! Илюстрации: Ина Христова. ... |
|
|
Антон е готов за прогимназията. Планът му е да се впише, да не се набива на очи по никакъв начин и да бъде просто частица от голямото стадо на учениците. Разбира се обаче, нещата не вървят съвсем според замисъла. Става голямо недоразумение и не щеш ли, Антон се озовава сред готините момчета, но се налага да полага огромни усилия, за да поддържа този имидж. За Антон оцеляването в прогимназията е като борбата за оцеляване на животните. Той трябва да реши какъв иска да бъде: най-обикновено гну сред останалите антилопи или лъв, който яде гнута за закуска. Романът е номиниран за норвежката награда за детска литература ARK. ... |
|
|
Коледните истории на Точица е забавен детски роман за вълшебните коледни традиции и обичаи от цял свят. Част от въпросите, на които ще намерите отговор на страниците на книжката са: Навсякъде ли идва Дядо Коледа? Кой помага на Дядо Коледа? Каква е историята на коледното дърво? Кой и защо е измислил коледните календари? Как празнуват Коледа в топлите страни? Защо закачаме коледни чорапи? Съществува ли Черната коледна котка? Колко са коледните елфи и как се казват? Какъв е коледният дух? Как ухае Коледа и има ли вкус? Кой е авторът на джинджифилките? Кога ще дойде зимата? Дойде ли краят на годината, децата ... |
|
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
