Извън рамките е роман за ограниченията на системата, за сянката на Държавна сигурност и страха от миналото, но и за надеждата, приятелствата, любовта и духовните измерения на човешкото съществуване. Героят, Върбан Овчаров, започва емоционалния си и откровен разказ с напускането на страната ни, за да се срещне с майка си, която не е виждал от дете. Авторът ни отвежда в Париж, Нова Зеландия и... обратно в София. Измъчван от ограниченията, сковали обществото ни през 70 -те и 80 -те години на XX век, младият човек се стреми към свобода и възможност за развитие. Дълбоката му връзка с Планината и екстремните преживявания не ... |
|
|
Д-р Стефан Пастухов посвети целия си живот за възстановяване и запазване на здравето на хората. Но бе загрижен и неспокоен и за общественото и политическото здраве във времето, в което живя. В тази книга с избрани негови творби читателят ще се потопи в тревогите, вълненията и прозренията на един възвишен и критичен дух, който брани човека от собствените му морални самоубийства. А епохата, в която премина голяма част от живота на д-р Стефан Пастухов - "възторжения марш към светлото комунистическо бъдеще" - бе "благодатна почва" за политическия и духовния упадък в българското общество. Именно срещу това ... |
|
|
В книгата ще намерите подбрана стихосбирка на 19 журналисти-поети: Балчо Балчев Венелин Митев Венцислав Паскалев Димитър Дженев Евелина Гечева Иглика Горанова Иван Матанов Кръстю Пастухов Любен Лачански Мариана Кирова Михаил Григоров Надя Попова Оля Стоянова Силвия Бимбалова Силвия Стефанова Спасиана Кирилова Татяна Атанасова Татяна Явашева Христо Христовю "Похотливият вятър връхлетя над тополите и започна да ги съблича. Ето вижте ги - целите голи са и на леки жени ми приличат. Милиарди пухчета над града полетяха. Щях да кихам навън до припадък. Но зад моя прозорец и под моята стряха няма да ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
Инж. Илия Минев е един от най-дългогодишните политически затворници в България, символ на саможертва за отечеството с 25 години в комунистическите затвори, от които 1890 дни в карцер, и други 8 години принудително установяване. Общо над 480 дни е бил в гладна стачка. От средата на 70-те години Илия Минев започва борба срещу комунистическия режим за спазване на човешките и гражданските права, а в началото на 1988 г. основава първата правозащитна организация в България, която дава началото у нас на легалната съпротива срещу комунистическия режим. Книгата на д-р Иван Гаджев съдържа автобиографичния разказ на Илия Минев и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
