"Светлината блести във лицето, светлината облива плътта ми, с нежен поглед се впи във сърцето и целуваше моите рани. Като блик във картина позната светлината яви се и чезне, няма думи и глас светлината, само блясък във синята бездна. Само блясък и твоето име, само ти си картина позната, светлината зове събуди ме събуди ме зове светлината." ... |
|
|
Ана Фройд. Във Виена тя среща любовта, в Лондон - своята мечта. Тя е самотно момиче и става най-добрата детска психоаналитичка на своето време. Виена, 1923 година. Ана е в небесата от щастие, тъй като баща ѝ е разрешил да отвори собствен кабинет под покрива на семейния им дом. А бащата - световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд - е не само пример в професията за най-малката си дъщеря, но и, с авторитаризма си, пречка в нейното развитие. Младата жена, тръгнала по пътя на психоанализата, се интересува от детската душевност, от страховете и проблемите на малките хора. Но великият, всепризнатият Фройд гледа на ... |
|
|
"Деца на улицата!", "Детето няма спирачки!", "Внимание – деца!" – това не са само формални знаци, стопери или означения в пътната маркировка. За тях всеки трябва да има много точни сензори и навременни реакции, но бих казала и съответна култура, за да опазваме живота на децата ни. Тези сигнали важат особено за участниците в пътния трафик с превозни средства. Проблемът за пътната безопасност на подрастващите е изключително актуален за обществото ни. В последните години той се налага все по-тревожно и с бързи темпове като специализирана дейност в цялостната работа и в детските градини. И ако в ... |
|
|
"Деца на улицата!", "Детето няма спирачки!", "Внимание – деца!" – това не са само формални знаци, стопери или означения в пътната маркировка. За тях всеки трябва да има много точни сензори и навременни реакции, но бих казала и съответна култура, за да опазваме живота на децата ни. Тези сигнали важат особено за участниците в пътния трафик с превозни средства. Проблемът за пътната безопасност на подрастващите е изключително актуален за обществото ни. В последните години той се налага все по-тревожно и с бързи темпове като специализирана дейност в цялостната работа и в детските градини. И ако в ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
Да си родител на малко дете не е лесна работа. Как да отговаряш на желанията му и да не изпълняваш капризите му? Какво да правиш, когато се буди нощем с писък? А когато отказва да се облече? А когато се тръшка по земята или ви хапе или бяга от вас на улицата? Когато сякаш нарочно прави всичко възможно да ви вгорчи живота? Как да запазите самообладание, как да овладявате гнева си и да научите и детето си да овладява своя? Как изобщо да се справяме с малките чудовища, които толкова обичаме? На тези въпроси и на много други отговарят Даниеле Граф и Катя Зайде с хумор и самоирония. Не дават рецепти, само ценни съвети и главно ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху "икономика на изчерпаемите ресурси" и "комплекса на Жертвата" като цивилизационна идентичност - "жертвата на Слабия", "жертвата на Малкия", ... |
|
|
Съществуват ли светове отвъд границата на видимата реалност? Има ли сили, чиито превъплъщения са сред нас и притежават способността да направляват живота ни и да проникват в бъдещето? Какви знаци за себе си дават на хората? В сборника са разказани фантастични истории за ангели и роботи, за хора, дарени с умението да коригират събитията или да се вселяват в телата на мъртвите, за да продължат делата им, за магическа цигулка в ръцете на млади музиканти, за диригентска палка, която прониква в душите на музикантите и така сътворява пленителна музика... Тези невидими спътници често ни изправят пред избори, просветляват ... |
