"Тези стихчета, приятелю мой, можеха да са и твои. Така че, ако искаш нещо, което да ти докосне душата или малко да ти размъти главата, можеш да ползваш това, което държиш в ръката..." Пламен Шопов Пламен Шопов е роден на 1 юни 1961 г. в град Тутракан, но детството си е прекарал в село Дерманци, Ловешко. През 1979 г. завършва Математическата гимназия в Ловеч, а през 1986 г. се дипломира със специалност машинен инженер от ВМЕИ Ленин в София, получава и висше педагогическо образование. В продължение на 27 години работи като инженер в машиностроителни предприятия в Плевен и Ловеч. Работил е като разносвач на ... |
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
Учебникът е предназначен за учениците от техникумите, специалност Технология на целулозата, хартията и картоните и от СПТУ, които изучават професията Оператор на химикотехнологичните процеси със специализация производство на целулоза, хартия и картони. Подходящ е и за повишаване на квалификацията на работниците от целулозно-хартиената промишленост. Застъпени са раздели по производството на целулоза, полуцелулоза в дървесинна маса. Теоретичната част на учебника е разработена от инж. Ангел Христов, а лабораторните упражнения от инж. Елена Хаджийска. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
Като на среща със стар приятел. Такова е усещането, докато четеш разказите на Торлака. Няма формалности, премълчани теми и неудобство. Историите задъхано се редят една след друга: абсурдно комични, трогателно откровени, с една щипка топла носталгия. Невъзпитани разкази събира неиздавани произведения от Стоян Николов - Торлака. Чакайте... Това суховато описание не му подхожда... Докъде четете таа шашава книга, има да мигате като плъх у брàшно, да се хилите като вàрена глàва, па мое и некоа слъзица да ви се тръкулне по обрàзете. Некои герои си ги знаате от Диви дол, а други, гаранцеа, сте ги срещ ... |
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
Учебното помагало по усъвършенстване на превода е предназначено за работа със студентите от III и IV курс на специалността Португалска филология. То представлява естествено продължение на Помагало по превод за напреднали по португалски език за студенти от II и III курс. Подобно на предходното това помагало съдържа раздел с откъси от оригинални текстове на съвременни португалски автори, както и раздел с откъси от оригинални текстове на съвременни български автори. Подборът на текстовете е извършен след петгодишна работа в практическите часове по превод, като е съобразен с учебните умения и навици на студентите в боравенето ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
В малкото пристанищно градче Сокчо, в Южна Корея, се срещат младо момиче със смесен корейско-френски произход, което не познава баща си, французин, и никога не е напускало родината си, и художник на комикси, дошъл да търси вдъхновение далеч от родната Нормандия. Зима е, тялото откликва болезнено на сковаващия всичко студ, недоизказаните думи ги преследват, а мастилото се стеле върху девствената белота на хартията: крехка връзка между тези две същества, принадлежащи на различни култури. Деликатен роман, като топящия се сняг, който пренася читателя в рядка по своето богатство и оригиналност вселена със силно въздействаща ... |
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
Романът "Разсдвоение" е написан в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на Титаник, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Сюжетните нишки се заплитат в логически ключ, сигнализиран в беседите между прочути мислители, исторически фигури, художници и музиканти. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас ... |
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |