Учебникът включва основни части от четири лекционни курса, четени от проф. Петко Ст. Петков през последните две десетилетия пред студенти от няколко специалности в два факултета на Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Това са лекции по дисциплините Българският конституционализъм през XIX и началото на ХХ век, както и съответната част от История на българската държа и право, предназначени за студенти от специалност Право на юридическия факултет на ВТУ; Идеи за държавно устройство и програми за национално освобождение през XIX век и Конституционни основи и проблеми на модерната българска държава за ... |
|
Автор на книгата "Общо учение за конституцията" Георги Близнашки. ... |
|
Шесто допълнено и преработено издание. ... "От предишното издание, отдавна изчерпано, изминаха 6 години, изпълнени със събития и закони, създавани в нестабилна публична среда. И като върхова проява на турбулентност в конституционното пространство бе извършена VІ -та поправка на Конституцията - анонсирана в полза на съдебна реформа, по същество поправката засегна в ширина и дълбочина парламентарната форма на държавно управление и бе обявена от Конституционния съд в голямата си част за противоконституционна! Без съмнение, Конституцията е жив инструмент, еволюира чрез неотклонно прилагане, но не в конюнктурни изменения. ... |
|
Осветява интересни факти от историята на Учредителното събрание (февруари–април 1879) и приемането на първия основен закон на Третата българска държава – Търновската конституция. ... С приемането на Търновската конституция през 1879 г. България отново се завръща в семейството на свободните европейски държави, от което тя бе отделена насилствено в продължение на цели пет века. Българският конституционализъм обаче започва не от датата на приемането и, а много по-рано, защото тя се явява законодателна интерпретация на демократичните идеи на Българското възраждане. Корените му могат да се потърсят в демократичните традиции на ... |
|
Една от най-славните страници от историята на българския конституционализъм е свързана с борбата в защита на парламентарната форма на управление и срещу личния режим. Тази борба има не само политически измерения, но и идейни проявления. Тезата за парламентарния характер на формата на управление, установена чрез Търновската конституция от 1879 г., се отстоява посредством академични доводи и аргументи от водещия български конституционалист на епохата проф. Стефан Киров (1861 - 1948) - основоположник на катедрата по Конституционно право във Висшето училище (дн. Софийски университет Св. Климент Охридски ). ... |
|
С указ през 1951 г. връх Св.Никола е преименуван на Столетов връх, а през 1977 г. същият получава името връх Шипка. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Единият - старият Св. Никола - е с височина 1326 m, а другият, отстоящ на около 1000 m на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 m. Тогава никой не предвижда затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата исторически върха. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира ... |
|
Книгата "Конституционализъм и политическа култура" представлява не цялостно съчинение, монография със структуриран тематично материал, а сбор от външно несвързани статии, публикувани през различни периоди от време и по различни поводи. Събирането им в един сборник се определя от общата характеристика на публикациите, намерила израз в заглавието му. Всички статии разглеждат, от една страна, материята на конституционализма и конституционното право, както и прилагането му от Конституционния съд (КС), макар че стремежът на автора е дори в чисто юридическите текстове като някои от статиите и особените мнения по ... |
|
Книгата "Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век" проследява обстойно зараждането и развитието на конституционализма в балканските страни от края на XVIII и през XIX век. Предложен е цялостен сравнителноисторически и сравнителноправен анализ на Търновската конституция и конституциите на Гърция, Румъния и Сърбия от същия период. Изследването се основава на задълбочено проучване и позоваване на самите конституционни текстове в техните преводи на български език. На редица места сравненията включват и други, по-ранни балкански и западноевропейски конституции, както и ... |
|
Конституционноправни и европейски измерения ... Книгата е посветена на историческото развитие на принципа на суверенитета от генезиса му в ранните политически общества до модерните му трактовки в съвременния конституционализъм. Развита е тезата, че суверенитетът първоначално възниква като емпирично явление, ведно със своя носител и титуляр – суверена, след това той бива осмислен и обоснован научно и накрая става част от конституцията на съвременната държава. Този механизъм на генезис и концептуализиране функционира и в условията на съвременен, еволюиращ и многостепенен конституционализъм, обусловен от създаването и ... |
|
Тази книга съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Тя е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: "Историята като полифония" (2005) и "Преди сто и повече години" (2009). Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877 - 1878 г., но и след това. Подир ... |
|
Сравнително историко-правно изследване. Тъй като конституционализмът се разбира не само като съвкупност от конституционни актове, но включва и залегналите в тях принципи, идеи и ценности на обществото, то установяването на френското влияние върху първата българска Конституция от 1879 година се нуждае от разглеждането на по-широк спектър от фактори, оказали пряко или косвено въздействие за това. Когато се говори за външните влияния върху първата българска конституция, приета на 16 април 1879 година в старата столица Търново, обикновено акцентът е насочен към съседните балкански конституции от това време - гръцка, ... |
|
Между върховенството на правото и възхода на популизма в България (2001 - 2010). ... Даниел Смилов е доцент в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Неговите изследователски интереси и публикации са в областта на сравнителното конституционно право в политически контекст, партийното финансиране, както и популистките тенденции в съвременната политика. Даниел Смилов има два доктората. Първият (SJD) e от Централноевропейския университет и представлява сравнителен анализ на нормативната регулация и практиката в партийното ... |