"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
|
Владислав Христов е автор на книгите "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019). Текстовете в книгата са писани в периода 1998 - 2018 г."Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |
|
|
"По-лесно е да напишеш стихотворение, отколкото разказ, а да не говорим за роман. И това е така, заради чисто техническия детайл със свободното време, търпението и волята за работа часове наред. Същевременно, стихотворението е по-въздействащо, да кажем, от есе (или поне така смята авторът). Стихотворението може да застане почти както си иска, може да бъде свободно, сковано или бледозелено. Ето защо тази книга е пълна със стихотворения, които можеха да бъдат разкази, лекции, речи и статии. Много от тях всъщност са упражнения на мисълта, възникнали от случайни реплики в приятелски разговори." Владислав Христов ... |
|
|
"Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства. Сърцето отпива от света с хедонистичната страст на вярващия в живота, на прощаващия на живота, откривайки необятни нюанси. Любовта, болката, радостта се сливат в общ вкус, в който може би не е нужно да ги отделяме една от друга. Завръщане в Александрия е пътуване без крайна точка - всяко пристигане води до нови пътища и ни оставя надеждата, че имаме още поне един шанс да преначертаем границите - безмилостно и нежно." Виолета Кунева "Росен Кукушев умело създава своята поетическа ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. Пише поезия, ориза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - "Малките" (1993) и "География на времето" (1996, излиза с конкурс на "Литературен вестник"), и на сборника "Arest.com" (2014). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум" (месечното приложение за ъндърграунд и субкултура - "Мухозоли"), както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание. Един от ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
