В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство. Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Защитила е дисертация на тема "Говорът на с. Волак, Драмско - с особен оглед към морфонологичната система". Хабилитационният &# ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. ... В книгата се изследва отношението между концептуалната и езиковата категоризация на предметите като когнитивен процес, отразен в граматичните класове и категории на съществителните имена в съвременния български език. Изграденият теоретичен модел на граматична категоризация обхваща въпросите за именните класификации (семантична, функционална и граматична), за концептуалния компонент на граматичните категории род, число и определеност/неопределеност и за семантичното взаимодействие между лексика и граматика и между граматика и граматика в именната ... |
|
|
Изхождайки от основно проучената от Ст. Стойков лексикална и граматична система на българския говор в Банат (Румъния), в настоящата монография проф. Парашкевов прави обстоен преглед на немското езиково и културно влияние върху този обособил се преди близо 300 години извън пределите на страната български диалект. В 425 речникови статии в етимологичен план са разгледани 466 заемки, възприети пряко или косвено от немския или чрез немския език, като в конгломерата от езици и говори в Банат са издирени възможно най-достоверно техните източници или съответствия в съседните немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски ... |
|
|
С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |
|
|
Идентичността на бесарабските българи между езика, историята и миграцията. ... Монографията изследва антропонимични данни от село Табак (Болград) в Южна Бесарабия - селище, възникнало вследствие на масовата българска миграция по време на Руско-турската война (1806 - 1812). Материалът, извлечен от официални архивни документи от XIX век и досега неизползван в научни изследвания, отразява именната система на българската диаспора извън пределите на България. Анализът проследява развитието на именуването от края на XVIII до началото на XXI век под влияние на социокултурни, религиозни, езикови и миграционни фактори в ... |
|
|
Динамика на културата в диаспора. В книгата е представен богат емпиричен материал от сравнително широк географски ареал, включващ историко-културните области Бесарабия, Таврия, Приднестровието и селищата около град Одеса, където българите съжителстват около 200 години с множество други етнически групи - украинци, молдовани, руснаци, евреи, немци. Разглеждат се редица теоретични въпроси по отношение на моделите на функциониране на локалните диаспорни култури в другоетнична среда. ... |
|
|
Стенната карта е с размери 140 x 100 cm. Изработена e от винил и е с пластмасови лайсни в долния и горния си край. ... |
|
|
Документални свидетелства. Съставител: Цочо Билярски. ... "Член 2 от Конвенцията за геноцида гласи: В настоящата Конвенция под геноцид се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло дадена национална, етническа, расова или религиозна група като такава: а.) Убиване на членове на групата. б.) Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата. в.) Умишлено налагане на групата условия на живот,целящи физическото и унищожаване изцяло или отчасти. г.) Мерки предотвратяващи ражданията на групата. д.) Насилствено предаване на деца от групата на друга ... |
|
|
Румен Стоянов е роден през 1941 г. в с. Драганово, Великотърновско. Следва в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва испанска филология в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат десет години. Живее общо 18 години в Латинска Америка. От 1969 г. е преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски". Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Има издадени 27 книги с поезия, есеистика, публицистика, научни изследвания, от тях 5 в чужбина. Единственият ... |
|
|
Средата на XVІІІ – началото на ХХ век ... Интересът към миналото, съхранявано и ревностно пазено от нашите предци, в много голяма степен е свързан с настоящето и бъдещето. Вероятно, защото спомените и конкретиката от миналото в много отношения могат да се превърнат в нещо градивно, в конструкт на настоящето. А защо не и на бъдещето. Пренебрегването на миналото, липсата на почит и уважение към него, може да обрече на забрава цели народи. И обратното. Предаваното и съхраняваното от поколение на поколение духовно наследство съдейства за осмисляне на настоящето. Материалното и културното наследство, вградено и обогатявано в ... |
|
|
"С книгата си Булгарите и българите в Крим. Езиковоархеологическо изследване" Марияна Парзулова дава своите приноси в две научни области - булгарознанието и българознанието. С огромната си събирателска работа за откриването на езиковите следи от булгарите в Крим тя "прокарва пъртина" в бялото поле, създадено изкуствено от руската наука за присъствието им на Кримския полуостров. За първи път тя представя друго четене на българската история на Крим, различна от тази в историографията, която при отсъствието на документи изгражда презумпцията, че че тази територия е заселена от българскотоколяно Чдар ... |
|
|
За Румен Стоянов, доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
