През декември 1990 година в малкото градче Гленстед рожденият ден на Алек Солтър е белязан от началото на мистериозни събития. Четирите му деца заедно с двамата синове на семейство Акърли с неохота помагат за организацията на голямото празненство, на което присъстват всички поканени... с изключение на един човек. Шарлот Солтър я няма. В началото никой не забелязва отсъствието на съпругата на Алек в шумотевицата освен петнайсетгодишната ѝ дъщеря Ети. А когато палтото на Шарлот е намерено до реката, притеснението на момичето се превръща в паника. След няколко дни същата тази река разкрива зловеща гледка. Мъртво тяло. ... |
|
|
Извинете, виждали ли сте Топчо? Весела картонена книга с игра на криеница, с 8 въртящи се диска и огледало - изненада! Илюстрациите са дело на Карли Гледхил. ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
#Нежнатамедицина или как да отгледаме децата си спокойно дори когато боледуват често. Книгата #ИзбирамХомеопатията е разделена на три части, които са взаимносвързани. В първата част са разгледани най-често срещаните симптоми в детска възраст. Дадена е кратка характеристика на състоянието, изброени са практически съвети към родителите и е изложен ориентировъчен списък с най-подходящите симптоматични хомеопатични лекарства и начина, по който могат да бъдат приложени. Втората част на книгата е посветена на понятието чувствителен тип и в нея са представени художествени портрети на най-често срещаните детски типове с ... |
|
|
Първо ще познаеш страха... После ще почувстваш болката... Накрая ще срещнеш смъртта... Робърт Хънтър е повикан на най-ужасяващото местопрестъпление, на което е присъствал, а аутопсията разкрива стихотворение, оставено от убиеца в тялото на жертвата. Скоро е открито второ тяло. Убийството е извършено по съвсем различен начин, но инстинктът на Хънтър му подсказва, че същият човек стои и зад двете престъпления. Страховете му се потвърждават, когато е намерена още една част от поемата. Но това откритие не само свързва двете убийства - то предполага, че те са дело на сериен убиец, който едва започва да реди своята ... |
|
|
Тази книга е малък свят, пълен с възможности за учене и забавление! С нея децата: научават нови думи и обогатяват речта си; развиват своята памет и наблюдателност; изграждат умението да следват указания. Илюстрациите са дело на Ива Груева и насърчават задаването на въпроси като Колко са чадърите?, Виждаш ли жълтата шапка?, Какво правят децата?, Какво има пред стола? Това помага децата да се научат да броят, да разпознават цветове, да описват и да разказват. Книгите от типа Потърси и намери! предлагат споделено преживяване между възрастния и детето. Книжката е част от поредицата Ани и Дани на издателство ... |
|
|
Тази книга е малък свят, пълен с възможности за учене и забавление! С нея децата: научават нови думи и обогатяват речта си; развиват своята памет и наблюдателност; изграждат умението да следват указания. Илюстрациите са дело на Ива Груева и насърчават задаването на въпроси като Колко са чадърите?, Виждаш ли жълтата шапка?, Какво правят децата?, Какво има под водата? Това помага децата да се научат да броят, да разпознават цветове, да описват и да разказват. Книгите от типа Потърси и намери! предлагат споделено преживяване между възрастния и детето. Книжката е част от поредицата Ани и Дани на издателство ... |
|
|
"По пътя вървеше войник: леви-десни! леви-десни! Метнал раница на гръб, препасал сабя: връщаше се от война. Из пътя срещна стара вещица - грозна, отвратителна - долната ѝ бърна висеше чак до гърдите. – Добра стига, юначе! - каза тя. – Ей че хубава сабя! И раницата ти е голяма! Какъв напет войник! Затова сега ще се сдобиеш с толкова пари, колкото ти душа иска. – Благодаря, стара вещице! - отговори войникът. – Виждаш ли ей онова вековно дърво? - рече вещицата, като му посочи едно близко дърво. – Отвътре е изкорубено. Качи се на него, ще видиш хралупа; спусни се надолу по нея, чак до дъното! Сега ще те ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
В един слънчев пролетен ден Ежко и приятелите му отиват в гората да берат камбанки. Ежко взема със себе си своя малък братовчед Бебо и търсенето на камбанки се превръща в голямо приключение."След малко ги настигнал язовецът Тино, лисичето Лиско и мишлето Мишоран. – Това е таралежчето Бебо, моят малък сладък братовчед - запозна ги Бодливко. – Ще дойде с нас да ни помага. – Чудесно! А какво е това, което носи? - намръщи се Лиско. – Това е моето одеялце. Не виждаш ли? - засмя се Бебо." Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по- ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Международната политика и българската дипломация. Годишен анализ 2024 година. Как да предотвратим войната или как да се подготвим за нея? Отговорът, който 2024 г. даде на този въпрос, се свеждаше до повече оръжия, повече разрушения, повече войни, повече жертви. Темата за сигурността доминираше международните отношения. Но като сигурност от позиция на силата. А мирът отново отсъстваше от международния дневен ред. За дипломация просто не се намери място. Вижда ли се светлината на хоризонта? ... |
