Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
Избрани стихотворения от носителя на Националната награда за поезия "Иван Пейчев". ... |
|
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
|
Книгата запълва липсата на оперативна литературна критика, на трибуна за оценка и анализ на творбите на българските писатели. Роза Боянова в книгата си "Ескизи към портрети на писатели" споделя спомени-щрихи към портретите на обичаните поети Иван Пейчев и Христо Фотев, представя и 32 литературно-критически текста за съвременни писатели, творили в началото на 21 век. Това са бургаски творци ( Керана Ангелова, Атанас Радойнов, Манол Манолов и други), както и гости на литературната общественост на морския град ( Петър Чухов, Иван Вълев, Джина Василева, Борче Панов, проф. Росица Йорданова и други), а в края ... |
|
|
Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
|
Сборникът Запокитеност включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 - 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, дело на Капка Кънева, носител на наградата Златна четка за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора в края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща. Петър Чухов е автор на 12 стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Творбите ... |
|
|
Роза Боянова е родена през 1953 г. в село Раброво, Кулско, област Видин. Завършва българска филология в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Тя е сред учредителите на Бургаска писателска общност и първият председател на БПО (2015 - 2018). Автор е на поетичните книги: "Жадна вода", отличена с национална награда за дебют Владимир Башев, "Биография на чувствата", "Метафори", "Мастилена аура", "Стихоприношения", "Далечен диптих", отличена с националната награда за лирика "Иван Пейчев", "Времена. Три български поетеси и един ... |
|
|
Новият сборник с литературоведски изследвания на Божидар Кунчев фокусира вниманието върху автори като Атанас Далчев, Александър Вутимски, Иван Пейчев, Константин Павлов, Борис Христов, Ивайло Петров, Георги Марков, Албер Камю, Виктор Ерофеев и други, представяйки нови щрихи към неговите дългогодишни проучвания върху тяхното творчество. Проф. Божидар Кунчев е автор на книгите Един бял лист, едно перо (1981), Александър Вутимски (1984), Иван Пейчев (1986), Александър Геров (1987), Поглед върху поезията (1990), Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров (2003, 2014), ... |
|
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други. "Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
По грешния път стигаш до себе си. Какво ни прави това, което сме? Той е самоуверен, но няма с какво да се похвали, красавец е, но изглежда неспособен на задълбочена връзка. По време на почивка в Италия, платена от приятелката му, Лазар научава, че майка му е умряла, и трябва спешно да се прибере в България. Погребението обаче става повод да се натъкне на внимателно пазена тайна. Той тръгва да търси истината и след всяко преодоляно препятствие въпросът кой съм аз приема нов отговор. Понякога загубата на това, което мислим за свое, е единственият начин да стигнем до себе си. Ще се върна за теб е роман за любовта, която ... |
