Злият шеф на Хауърд, господин Бълартън, е решил да организира Голямо шоу в офиса - и иска Хауърд да пее на него! Бедата е, че Хауърд пее повече от ужасно... и господин Бълартън го знае. Вероятността Хауърд да се изложи пред публиката е огромна. Ще успеят ли Непохватковците да го спасят, като забъркат поредната си каша на концерта на господин Бълартън? Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Спираща дъха, брутално откровена книга, вдъхновена от любовта към планината и силата на човешкия дух. ... Трогателно, вълнуващо и вдъхновяващо четиво за духа на приключенството, който вечно търси нови катерачни предизвикателства, нови проблеми за решаване и трудности за преодоляване. Защото най-важно не е достигането на върха, а пътят до него. Свирепа арена на Джо Таскър се е превърнала в настолна книга за поколения алпинисти, планинари, авантюристи и любители на природата. Тя е невероятен разказ, увличащ във вихъра си дори и тези, които не са изкушени от планината. Джо Таскър е един от най-изявените британски алпинисти, ... |
|
|
Възходът на един гладиатор! Далеч от блестящите палати на император Клавдий Рим е опасно място. След като баща му повежда въстание срещу императора, Марк Павон е изпратен да умре на гладиаторската арена от двама коварни сенатори, съветници на Клавдий. Те смятат да го изправят срещу Бритомарис - свиреп гал, който е победил някои от най-добрите римляни на арената и уронва репутацията на Рим. С един удар два заека! Но те не могат да видят стоманата в очите на Павон. Не предвиждат и приятелството, което постепенно се завързва между него и легионера, когото назначават за негов треньор - Макрон. И двамата знаят, че съдбата им ... |
|
|
Някои губят живота си, други - душата си... ... Добре дошли на Арена 13. Тук воините се бият, а смъртта никога не е твърде далеч... Лейф има една цел: да се превърне в най-добрия боец на небезизвестната Арена 13. Тук букмейкърите залагат чия кръв ще бъде пролята първа, а в двубоите за отмъщение - кой боец ще загине. Но страната е тероризирана от създание, известно като Таласъма, зловещо същество, изпитващо удоволствие да измъчва хората и да демонстрира опустошителната си сила, като предизвиква бойци от Арена 13 в борби до смърт, когато пожелае. И точно това иска Лейф. Защото той познава престъпленията на Таласъма. И в ... |
|
|
Мая Вапцарова е творец с широк диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, поет, есеист, преводач, както и личност с категорична, ясна и ярка гражданска позиция. Новата ѝ лирическа сбирка обаче "Арена" за първи път така отчетливо, до болка откровено, показва нейните нравствени изповеди и съмнения, психологическите измерения на вярата и на обезкуражаването. Авторката има усет за дебнещия здрач на тайните, болезнено силно е разтърсена, когато разговаря в трудното си битие не с човеци, а с маски. ... |
|
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
|
|
Антропологическа история на семейното хранене в България в модерната епоха. ... Изследването на семейното хранене във всичките му аспекти позволява да се уплътнят или премислят важни представи за модернизацията на българското общество. Разглеждат се привидното противоречие при популярното разграничение между "селянин" и "гражданин", както и особеният начин на формиране на новия стил на живот, наречен "бриколаж" - адаптиране, приспособяване, безпроблемно съчетаване на "традиционно" и "модерно", на "градско" и "селско" според вкусовете и възможностите. ... |
|
|
"Философията е сред най-чудните достояния на човешкия дух. Нейните прояви са толкова странни и превратни, че винаги пораждат противоречиви преживявания - възхищение или пренебрежение, преклонение или порицание. Една философска теория, цяла философска школа и дори една епоха могат да бъдат пространно излагани, но и синтезирани афористично в едно изречение. Обратно, от един афоризъм би могли да се разгърне подробно философско учение. Затова е важно най-напред вместо да определяме философията, да се опитаме да я разберем, да почувстваме нейните особености, присъщото ѝ интелектуално напрежение, поривите ѝ ... |
|
|
Нанасе е неволна воайорка, която може да наднича там, където никой няма задръжки. Тя чете мислите на хората около себе си. Това е нейната строго пазена тайна. Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Тази книга е сборник, съдържащ драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Текстовете въвеждат типични теми от творчеството ѝ чрез понятия като антропосцена, клониране, литературен мултиверс. В книгата е отразено и сътрудничеството на авторката с независимата театрална сцена в България в лицето на Имърджънси театър. Книгата съдържа илюстрации - снимки от театрални представления, базирани върху творчеството на Цвета Софрониева. Червеният кръст на сцената разглежда възможностите на културата да бъде "спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
